Вие, младите, сега я определяте само с една-единствена думичка — капиталистическа. Подчертайте това. И я отминавате. Защо? Защото не ви пасва.
А тази епоха искаше тройно повече работа и петорно по-голямо напрежение от вашата. Вие искате да работите само по 8 часа на денонощие, а 16 часа да ги профукате за сън, за наслади. Къде дават тъй? Кой позволява това? За стотен път те питам, господин Памукчиев.
Вие, ако не работите денем и нощем, сте свършени.
Вие трябва да работите като зверове, за да оцелеете. И това ще стане. Ще заработите, вашата мамица, ще заработите и ще си спомняте за мене, за банкера Буров, който ви казва, че няма богат човек хайлазин, няма богат човек, готованец.
Кой ще ви храни вас, дембелите, с осемчасов работен ден?
Селянинът, ако не работи по двайсет часа, работникът — по 10 часа, търговецът — по 18 часа, докъде ще стигне? А занаятчията и без това си работи от два часа след полунощ до седем-осем часа вечерта. Дръпне кепенчето. Затвори шивачничката си и си отива вкъщи. Жена му е приготвила вечерята. Измие ръцете си, хапне и заранта, в два часа, е на крак. Отваря кепенчето и почва да шие. София при 250 000 жители имаше 6700 шивачи и калфи.
Това бяха роби на труда. Роби на професията си. Те се бяха отрекли от живота, за да имаме ние костюми, дрехи и то срещу какво — срещу парче хляб и една постна бобена чорбица. Но пестяха и учеха децата си. Децата на тези хора ставаха офицери, ставаха търговчета, ставаха учители и чиновници.
Българинът е хубав човек, господин Памукчиев, когато работи и пести. Но пусне ли му края и се пропие, тогава пропада.
Аз ти говорех за село Ямборано. Кметът на селото ми каза тогава, че в селото си имат само един пияница. И един крадец. Крадецът е беден човек, лежал в затвора в Кюстендил за кражба. Но се опитва да живее честно. Обаче пияницата са го изгонили.
Селото, господин Памукчиев, имаше толкова фин, здрав филтър на морала, какъвто няма никъде. Той е страшен, много, много полезен филтър. Страшен за пороците и полезен за хората. И на село хората се боят от затворника като от чума.
В селото затворникът няма приятели — хората бягат от него. Говоря за криминалния затворник, политическият е бил винаги на уважение.
В земя като българската, пороците не вирееха. Аз познавах една млада, хубава жена, която бе слугиня у генерал Никола Иванов. И той, този генерал, й плащаше двойна заплата, само да му краси къщата. Бе чудна красавица. Тя бе гордост на София, на България — по красота.
Ако бе киноартистка, щеше да удари Грета Гарбо. Но си остана чиста, благородна и добра слугиня, нищо повече. Омъжи се за един хлебар, стана хлебарка… Продаваше хляб. Беше с бяло лице, с висок бюст. Хубавица бе, но не се продаде за пари. Аз понякога минавах край тяхната фурна да я видя, да й се порадвам. То бе жена-брилянт.
Беше от едно Кюстендилско село. Израснала сред ябълките. Яла ябълки като дете, яла ги и майка й. Дето има ябълки, господин Памукчиев, там ще търсиш красивите хора и най-вече красивите жени. Петър Тодоров, за който ти говорих преди малко, господин Памукчиев, ценеше красотата на жената и назначаваше в своето финансово министерство само хубавички момичета. Ние го виждахме. Ние го знаехме, но си траехме. Чисто българска черта. Българинът те вижда като затъваш, като закъсваш, но само жената ще те спре и ще ти каже: „Стой, къде? Какво правиш?“ Мъжът — не.
Жената е по-благородна от мъжа. Жената спира тръгналия по погрешен път. Ето защо българинът се жени и за по-грознички жени, но чисти, с голям ум. Чиста в мислите си, умна в живота. Красотата на жената се мери не в таланти, както златото, не в карати, а в благородството й.
Жената на Петко Каравелов — Екатерина Каравелова си бе въобразила, че е по-умна и по-учена от него. И това му разби живота. Затова да ти дам един приятелски съвет, господин Памукчиев, жени се за селянка, но с по-малко образование от тебе. Не я вземай учена. Не ти трябва. Ти си човек. Ти си българин. Ти трябва да имаш тяжест вкъщи. Да знае жената, че не е по-умна и по-издигната от тебе — това е едно от условията, за да преуспява българинът. Не обичам еманципираните премного жени. Не, те са вредни и опасни. Жената трябва да си остане жена — нежна и добра, а не началничка. Жената-началник не е началник. Тя е смърт, тя е гибел за мъжа.
Жена министър не бива да става. Жена големец — също. Жената е добра само когато вярва в мъжа си и го обича. Жената — началник не вярва на никого. Тя е емоция, а властта и политиката искат железен юмрук. Това не е шега работа. Това е най-сериозната работа — да подсигуряваш спокойствието на един народ, сигурността на една държава и хляба на една нация.