— Всичко е относително, всичко е илюзорно на този свят, господин Памукчиев. Всяко нещо е измама и лъжа, заблуда и фалшиви представи за света. За вас, младите хора, Швейцария може би е някакъв рай. Някаква обетована земя. За мене това е най-грозната, най-ужасната страна, с най-големите егоисти на света. Даже в Ню Йорк не са така егоистични хората, както там — в Швейцария. Веднъж, по време на заседание на Обществото на народите в Женева, получих тежка стомашна криза. С ужасни болки. Веднага ме откараха в една частна американска болница. Както в София, където до скоро имаше частна руска болница — на Руския червен кръст, на улица „Искър“, така и в Женева имаше много частни американски, английски, френски и германски болници. Там се плаща всичко — за престой, за храна, за прегледи, за масажи. Всяко нещо си има цената. Тези частни болници са нещо повече от Елдорадо. Те са дворците на цар Мидас.
Каквото докосне лекарят по тебе му се плаща. Каквото пипне сестрата или санитарката — също се плаща. Сметката расте. Всеки ден тя става все по-голяма. Каквото поискаш, ще го имаш, но се плаща. И то по свръхвисока тарифа.
Прегледаха ме лекарите — плаща се и за този колегиум.
Определиха диагнозата — нова сметка за диагнозата. Защото този консулт, този висш колегиум си пише пътни, дневни — на часове. За кола. За пътуване. За изкачване по стълбите. Всичко. Аз нямам навик да безпокоя никого (най-малко домашните си хора), че съм нещо болен. Обадих се само в легацията в Берн — да ме знаят къде съм. И пристигнаха всички чиновници, без пълномощния министър. Той бе в България на море, на почивка във Варна. Дойде шарже д’аферът, един мазник. В легациите между впрочем работят най-вулгарните мазници и подлизурки. Подлизурка суперекстра категория. И тоя бе такъв… Той ми донесе лимони, портокали и мандарини. Аз го изгоних. Идва жена му — млада и хубава. Тя ми носи торта и шоколадов крем. Изгоних и нея. Защото това в Швейцария е най-обидното за лекарите — да се носи храна на болните от вкъщи.
Пристигна масажистка, еврейката Естер Леви. На нея също се плаща от болницата, но с мои пари. Вписва се в сметката — масаж. Идва бръснар — сметката също го има предвид. Ти нямаш грижа за нищо, освен да разтягаш портфейла си като хармоника и да плащаш, но накрая. След една седмица ми депозираха сметката преди изписването — 19378 долара. Платими в брой. Веднага издадох чек, но ми поискаха парите в брой. Изтеглих ги, но чековата ми книжка остана като залог, защото не ми стигнаха 732 долара. Казах им, че имам друга книжка в хотела си. Пратиха човек да ми я донесе. Честни са. Това е истина, но това е пресметливата честност. Не сърдечната, човешка честност. Те са навити часовници с дълги пружини. Платих и не дадох никакъв бакшиш, нито стотинка. И чух сестрата да казва с презрение „Балканец“.
Тя бе испанка. Аз й отговорих, че не съм Балканец, но се уча от тях, от швейцарците и американците, да си правя сметката до стотинка. Те не ми направиха нито един масаж без пари, защо аз да им давам бакшиш. И си излязох, без да дам никакъв бакшиш. Когато казах след това в легацията в Берн какво съм платил, те онемяха. Не че сумата бе толкова огромна, а за нищо работа — да се дават толкова много пари. Ние, българите, като народ сме свикнали да работим без пари и с много малки заплатици. Това е от сиромашия. В Швейцария, Норвегия, Дания, Холандия, Белгия и Германия всяко нещо се изчислява на реципрочната му стойност. Дал ти е локумче за 10 стотинки — ти трябва да го почерпиш с една сусамка за 12 стотинки. Защото той е вложил пари преди тебе. Той има лихва върху тия десет стотинки. Това е то Швеция, Швейцария, Дания, Холандия, Белгия. В света само ние, българите, гощаваме пътник, непознат без интерес. И то нашият хубав, добър селянин. Колкото е добър той за себе си, толкова е и вреден. Защото чужденците го смятат за глупак. А той не е глупак. Той е благороден човек, той е рицар по душа. Нашият селянин, ако запази прекрасните си качества на гостоприемство и трудолюбие, ще бъде нещо като бяла лястовица сред черни врани и гарвани. Европейците са свине. Те са загубили образа си на хора. Ние все още сме запазили нещо чисто и свято от манталитета си.