Тодор Живков
Срещу някой лъжи
първо издание
© Тодор Живков, 1993 г.
© Делфин прес®, 1993 г.
Всички права запазени!
Никой няма право да публикува, излъчва, репродуцира тази книга изцяло, на части или откъси от нея, без изричното писмено разрешение от носителите на авторски права.
Тодор Живков
ПОСЛЕСЛОВИЕ
Нееднократно се прокрадва темата за мемоарите на Тодор Живков - бившия държавен глава на България. Премина през модификации: продал съм ги на издателство в чужбина, подписал съм договор у нас, остават ненаписани или - имам дълг да не отлагам публикуването им.
Преди да издам мои мемоари, мисля, отговорен съм пред българския народ да се изправя поне срещу някои лъжи. Издигнати първоначално само срещу мен. Припълзяли постепенно върху три поколения българи.
Тези провокирани етюди са почти непроменени от времето на написването им. Задържах съзнателно тяхното отпечатване, а също и на следващите ги повествователни очерци и бележки, поради създалото се напрежение във вътрешнополитическите отношения след месец септември 1992 година. Не желаех да се тълкува моят лаконичен отговор срещу някои лъжи, като опит за въздействие върху политическия живот. След първите месеци на 1993 година нещата, поне в горните си пластове, видимо се уталожиха…
ОТКЪСЛЕЧНИ РЕДОВЕ вместо ПРЕДГОВОР
Недостойна е за мен играта, в която ме предизвикват да участвам. Три години… Няма да успеят да ме въвлекат.
Не защото няма какво да кажа в отговор. Или не зная как да го кажа.
Жаля паметта на мъртвите, достойнството на децата на живите. Защото децата не бива да изстрадват дори низостите на своите родители.
Тридесет и три години не съм прехвърлял отговорност върху никого. И днес не смятам да я разпределям.
Тридесет и три години добруване, спокойствие, сигурност са изграждани мъчително.
Всичко се руши, всичко.
И сякаш доброто по-усърдно и по-успешно.
Болно ми е… За България.
По време на ареста под стража ми бяха забранили да ползвам дори молив и лист, да слушам радио, да гледам телевизия, да чета вестници. Днес, под домашен арест, чета почти всички ежедневници и по-известните седмичници. Гледам телевизия, слушам радио.
И се обърквам. Аз ли недоумявам какво става? Или хората не разбират.
България затъва.
„НЕМОЩНИ СА ДУМИТЕ — ЧОВЕК НЕ МОЖЕ ВСИЧКО ДА ИЗКАЖЕ“
Три години наблюдавам странни метаморфози. Горящи клади от миналото на три поколения българи. Запалени и разравяни от хамелеони, обезсмислили изминалия си живот. Херостратов комплекс и самочувствие на саламандри. Изпепелени, гротескни личности и възпроизвеждащи се амбиции бълват злъч, злословия. И всичко това заради самоцелната, обсебваща, мамеща власт.
Оплюха и охулиха всячески Тодор Живков. А десетки, десетки години, преди да му изкажат благодарност, не се и опитаха да го свалят и да вземат властта. Нещо повече, веднъж дадена им, тя се оказа въглен. Ту го изпускат попарени, ту лакомо протягат ръце. Въглен, с който се палят не огнища за доброто на народа, а средновековни клади.
Три години властта се поддържа с мъст. И не се удържа.
Безсилието се самоизражда в отмъщение. А трябва да се помни - възмездието е бременно с възмездие.
Лъжите, издигнати като бичове срещу мен, се обвиха около авторите си. Но неусетно създадоха иреално измерение за поколения българи. Направиха „борци“ срещу тоталитаризма от лакеи, домогващи се до власт. Натрапиха чувство за страх и несигурност в хиляди честни хора.
Тодор Живков — сатрапът, тиранинът. Тодор Живков - Правешкият хитрец. Това са най-лаконичните характеристики, които получих след месец ноември 1989 година от тези, за които десетки години бях „син на своя народ, син на своето време“.
Не знам бил ли съм тиранин. Чудя се как съм търпял толкова време толкова много плужеци.
Хитрец ли съм бил? Ами защо да не съм бил. Дали са уместни високомерието и иронията, които се влагат в думите „селски хитрец“? Винаги съм изтъквал, че съм обикновен човек от село, 13 години съм бил печатарски работник. Но защо умните, учените, интелигентните, които пъплеха в коридорите на властта, които ми посвещаваха книги и трудове, защо те не се научиха поне на една „хитрост“? Все пак 33 години са достатъчно време. Може би те, съпротивлявайки се вътрешно срещу „тиранина“, праволинейно и безхитростно са градили кариера? Принципните, които пееха „Осанна“ с десетилетия, викнаха в хор „Разпни го“. За да получат индулгенции. С безчестно покриха безчестното.
Време на плъхове и лешояди.
Какъв е бил Тодор Живков? Нека дори мегаломаните да се приземят. Да но се отъждествяват с историята. Да оставят нещичко за нея.