— Страхотно.
— Да се видим в „Спотид кау“? — предложи тя.
— Чудесно.
— Натоварено ли е движението? Ти къде паркира?
— Намерих едно място в малкия паркинг на улица „Грейнджър“, но може би не е зле ти да идеш до многоетажния.
— Добре. Ще се видим в един.
— Какво има, Кас?
Отпих глътка вино, не бях сигурна какво да й отговоря.
— Просто вече не се чувствам в безопасност у дома.
— И защо?
— Заради убийството. Във вестника пишеше, че Джейн вероятно е ликвидирана от човек, когото е познавала. А това означава, че живее наблизо.
Рейчъл се пресегна и стисна ръката ми.
— Смъртта й наистина много те е разстроила.
Кимнах нещастно.
— Вярно, че само веднъж излязох на обяд с нея, но усещах, че щяхме да станем добри приятелки — казах аз. — А и ми е ужасно неприятно от писаниците, че е имала любовник. Изобщо не го вярвам. Толкова много говореше за съпруга си колко е прекрасен, каква късметлийка е, че са заедно. Купих картичка, която искам да му пратя — би ли могла да ми намериш адреса му?
— Да, разбира се, ще поразпитам в офиса. — Тя взе вестника, който бях купила. — Видя ли снимката на ножа? Страхотия…
— Стига — помолих с треперещ глас. — Не мога да мисля за това.
— Ще се почувстваш по-спокойна, след като ви инсталират аларма. — Тя свали червената си жилетка и я преметна през облегалката на стола.
— Вече имаме. Монтираха ни я в петък.
Рейчъл посегна към чашата си и тънките й сребърни гривни, които вече не бяха скрити под ръкавите, прозвъннаха.
— Можеш ли да я включиш, когато си сама в къщата?
— Да, мога да сложа под охрана прозорците и всяка стая, която си поискам.
— И въпреки това не се чувстваш спокойна?
— Не.
— И защо?
— Защото непрекъснато получавам странни обаждания — признах с разтреперан глас.
Тя се намръщи.
— Какво значи странни?
— Някой само мълчи. Скрит номер.
— Имаш предвид, че няма никой отсреща?
— Напротив, има, просто не казва нищо. Адски ме изнервя.
Тя се замисли за момент.
— Тези обаждания… А колко такива си имала досега?
— Не съм сигурна, пет или шест. Две бяха само тази сутрин.
Тя примигна престорено драматично.
— И това те е разстроило толкова? Няколко обаждания от скрит номер? Кас, аз постоянно получавам такива! Обичайно някой се опитва да ми продаде нещо или иска мнението ми за продукт, който вече съм купила. — Тя отново се замисли. — Предполагам, че обажданията са на домашния ти телефон, нали?
— Да. — Стиснах неволно чашата между пръстите си. — Не мога да се отърва от усещането, че са лични.
— Как така лични? — Рейчъл ме изгледа неразбиращо. — Стига, Кас, просто няколко обаждания. Не разбирам защо толкова те разстройват.
Свих рамене, опитвайки се да изглеждам спокойна.
— Предполагам, че е заради убийството на Джейн. Нали разбираш, станало е толкова близо до нас.
— Какво мисли Матю?
— Не съм му казала.
— Защо? — Изгледа ме толкова загрижено, че ме убеди да й се доверя.
— Защото напоследък направих няколко глупави неща и не искам да си помисли, че наистина откачам — признах си аз.
Тя отпи глътка вино, но без да откъсва очи от лицето ми.
— Какви неща?
— Ами, първо бях забравила, че съм поканила Хана и Анди на барбекю у нас. Случайно срещнах Хана в Браубъри, онзи път, когато двете с теб излязохме да пийнем по едно в „Сауър грейпс“…
— Знам — прекъсна ме тя. — Спомням си, че заради това беше закъсняла.
— Вече съм ти го казвала?
— Да. Спомена, че си ги поканила на барбекю, защото не сте се виждали отдавна…
— А казах ли ти за кога съм ги поканила?
— Да, за неделя, значи същия уикенд.
Затворих очи и си поех дълбоко дъх.
— Ами, забравила съм — изпъшках, когато отново я погледнах.
— Забравила си?
— Да, забравих, че съм ги поканила. Или не съм разбрала, че съм ги поканила, не съм сигурна кое от двете. Анди се обади сутринта, за да попита в колко часа ги очакваме, така че успяхме да избегнем срама да се появят на вратата ни, а да няма нищо за хапване. Но това не е всичко. Аз някак си съм поръчала и алармена система, без да имам никакъв спомен за това. Попълнила съм договора, подписала съм го — всичко, както е редно. Само дето не помнех, че съм го направила. — Погледнах я смутено. — Страхувам се, Рейчъл, наистина съм уплашена. Не знам какво става с мен. И заради мама…