— Не разбрах това с алармата — прекъсна ме тя. — Какво точно е станало?
— Помниш ли, че когато се видяхме в „Сауър грейпс“, ти споменах, че е идвал човек от охранителна компания, за да ни даде оферта?
— Онзи, дето те бил изплашил леко или нещо подобно?
— Точно така. Ами, когато Матю се върна от платформата миналия петък, го заварил да чака на прага ни. Матю възразил, че не сме поръчвали да ни слагат алармена система, но мъжът измъкнал договор, подписан от мен.
— Това не значи нищо — прекъсна ме Рейчъл. — Може да е фалшифицирал подписа ти. Има всякакви безскрупулни типове.
— И аз така реших отначало. Но не беше само подписът, Рейчъл, а и всичко останало. Целият договор беше попълнен на ръка, и то определено с моя почерк. Матю се усъмни, че са ме подвели да го подпиша и аз се съгласих с него, защото така можех да се измъкна по-лесно. Но мисля, че и двамата знаехме, че не е било така.
Тя обмисли внимателно думите ми.
— Знаеш ли какво смятам аз? Струва ми се, че наистина си била подмамена по някакъв начин. Сещам се как ми сподели, че не си харесала човека, че те е притеснявал с вида си, така че може да си се съгласила за алармата само за да се отървеш от него. А после някак си блокирала цялата случка в съзнанието си, защото вътрешно си се срамувала, че си се оставила да те използват така.
— Не ми беше хрумвало подобно обяснение.
— Убедена съм, че точно така е станало — заяви тя. — Престани да се тревожиш.
— Ала това не обяснява останалото. Ами подаръка, който се оказа, че трябвало да купя за Сузи? Ами поканата към Хана и Анди за обяд? — Единствено не споменах за онзи път, когато я подведох, че ще спи у дома.
— Преди колко време почина майка ти, Кас?
— Преди малко повече от две години.
— И през това време ти се върна на работа, омъжи се и се премести в ново жилище. В общи линии, преобрази напълно живота си. За човек, който е прекарал предните три години в денонощни грижи за близък с тежка деменция, бих казала, че си направила твърде много за кратък срок и си стигнала предела на издръжливостта си.
Кимнах бавно, мъчейки се да осъзная думите й. И колкото повече ги обмислях, толкова повече започвах да вярвам, че има право.
— Беше доста вихрен период — признах си.
— Ето ти го обяснението.
— Ами ако е нещо повече?
— Какво имаш предвид?
Трудно ми беше да изрека най-големия си страх.
— Ами ако се превръщам в мама? Ако започна да забравям всичко, както беше при нея?
— Това ли те тревожи?
— Бъди честна, Рейчъл, забелязала ли си нещо?
— Не, понякога просто си леко отнесена.
— Така ли?
— Нали се сещаш, че когато се замислиш за нещо друго, ти не чуваш и дума от това, което ти казвам.
— Наистина ли?
— Не се стряскай толкова, всички го правим!
— Значи не смяташ, че съм тръгнала в тази посока?
Тя категорично поклати глава.
— Не, не мисля.
— Ами телефонните обаждания?
— Просто са случайни, няма нищо плашещо в тях — убедено заяви приятелката ми. — Трябва ти само почивка. Накарай Матю да те заведе някъде, където да си отдъхнеш.
— Тъкмо се върнах от петдневна ваканция. Няма значение, за него е трудно да си вземе отпуск през август. А ти скоро заминаваш, нали?
— В събота — щастливо заяви тя. — Нямам търпение! О, ето го и обяда ни.
Докато дойде моментът Рейчъл да си тръгне, петнайсет минути след определеното от нея време, вече се чувствах много по-добре. Имаше право за периода след смъртта на мама. Общо взето, изведнъж бях преминала от пустотата на сивото ежедневие към живот, изпълнен със страсти и вълнения. Беше нормално всичко, което бях преживяла, сега внезапно да се стовари върху ми и да ме изкара от равновесие. Беше само дребен проблем, а не страховита катастрофа. Трябва само да спра да мисля за убийството на Джейн, да престана да си въобразявам, че има нещо страшно в телефонните обаждания, които получавах, и да се съсредоточа върху важното за мен, а това беше Матю. Хрумна ми нещо и вместо да тръгна към паркинга, се върнах обратно.
Постоях малко пред витрината на един бебешки магазин, загледана в изложените прелестни дрешки. После отворих вратата и влязох вътре. Забелязах една млада двойка, жената беше с огромен корем и оглеждаше колички за бебенцето, което явно скоро щеше да се роди. И при мисълта, че някой ден и с Матю ще избираме количка за нашето дете, изпитах толкова силен копнеж, че останах без дъх. Започнах да преглеждам дрешките на закачалките и попаднах на гащеризонче с балони в пастелни тонове. Продавачката, дребничка млада жена, с най-дългата коса, която някога бях виждала, дойде при мен да ми помогне.