— Да, бих искала да взема това — казах аз, подавайки й гащеризончето.
— Прелестно е, нали? Да го опаковам ли като подарък?
— Не, няма нужда, за мен е.
— Колко хубаво! Кога очаквате бебето?
Въпросът й ме изненада и се притесних от това, че купувам дрешка за малко човече, което дори не съществува.
— О, съвсем отскоро съм бременна — чух се да казвам.
Тя се засмя щастливо и потупа корема си.
— И аз!
— Поздравления! — Обърнах се и видях младата двойка да идва към нас.
— Знаете ли вече дали е момче или момиче? — попита жената, загледана в мен.
Бързо поклатих глава.
— Рано е още.
— Моето е момче — гордо заяви тя. — Очакваме го следващия месец.
— Чудесно.
— Не можем да решим каква количка да купим — продължи тя.
— Може би ние бихме могли да помогнем — каза продавачката.
И преди да се усетя, заедно оглеждахме редицата колички и обсъждахме предимствата и недостатъците на всяка поотделно.
— Аз бих избрала тази — посочих към една красива количка в тъмносиньо и бяло.
— Защо не я пробвате? — предложи продавачката.
След което младата двойка и аз се редувахме да бутаме количката напред-назад из магазина, докато стигнем до заключението, че наистина е идеалният избор, защото не само изглежда стилно, но и се управлява лесно. После всички отидохме до касата и продавачката настоя да сложи гащеризончето в красива кутия, макар да й бях казала, че е за мен. А докато си говорехме за възможни бебешки имена, се почувствах по-убедена, че и аз мога да стана майка. Уверенията на Рейчъл, че проблемите ми са просто признак на претоварване, ми бях върнали самочувствието. И вече нямах търпение да кажа на Матю, че можем да започнем процедурата по инвитро. Може би вечерта първо щях да му подаря малкото гащеризонче като намек.
— Имаме система за лоялни клиенти, която може да ви заинтересува. — Усмихнатата продавачка ми подаде един формуляр. — Трябва само да попълните името и адреса си. След като натрупате определен брой точки, получавате отстъпка върху всяка следваща покупка.
Взех бланката и започнах да я попълвам.
— Звучи чудесно.
— Можете да използвате отстъпката и за дрехи за бременни — продължи тя. — Имаме прекрасни джинси с талия, която се разширява с напредването на бременността ви. Аз вече съм си харесала един чифт.
Думите й обаче рязко ме свалиха на земята, защото не бях бременна. Върнах й формуляра и набързо се сбогувах. Почти бях стигнала до вратата, когато тя ме повика.
— Не сте платили! — разсмя се продавачката.
Силно притеснена се върнах до касата и й подадох дебитната си карта. Докато успея да изляза от магазина, вече се чувствах толкова напрегната от лъжите, които бях изрекла, че новопридобитото ми самочувствие се бе изпарило почти напълно. Не ми се прибираше у дома, но не исках да оставам и в града, за да не се сблъскам отново някъде с онази млада двойка и те да заприказват за бременността ми, затова все пак тръгнах към паркинга. Не бях стигнала далеч, когато чух някой да ме вика по име. Обърнах се и видях Джон, колегата ми от училището, да бърза към мен.
— Видях те да излизаш от онзи магазин и оттогава се опитвам да те настигна — обясни той с обичайната си широка усмивка. Прегърна ме спонтанно и тъмната му коса падна над челото. — Как си, Кас?
— Добре съм. — Забелязах, че погледът му се спира на чантата, която носех, и моментално се засрамих.
— Не искам да ставам нахален, но ми трябва подарък за новороденото бебче на един приятел, а нямам представа какво да му взема. Тъкмо се канех да вляза в магазина, когато те видях да излизаш оттам, затова се надявам да ми помогнеш.
— Купих гащеризонче за бебето на една приятелка. Може би и ти ще харесаш нещо подобно.
— Страхотно, тогава и аз ще взема същото. Е, как е ваканцията, забавляваш ли се?
— И да, и не — признах си аз, доволна от смяната на темата. — Хубаво е, че имам свободно време, но след убийството на Джейн ми е трудно да се отпусна.
Лицето му помръкна.
— Преди играех тенис с нея. Бяхме в един и същи клуб. Не можах да повярвам, когато чух по новините. Почувствах се ужасно. И още е така.
— Забравих, че и ти я познаваш — казах тихо.
Той изглеждаше изненадан.
— Защо, и ти ли я познаваш?
— Слабо. Срещнахме се на едно парти, на което Рейчъл ме замъкна. Заприказвахме се и когато й споделих, че работя в училището, тя спомена, че те познава. След това, преди няколко седмици, двете излязохме на обяд. — Опитах се да намеря друга тема на разговор. — Ти скоро заминаваш за Гърция, нали?