След като Мери затвори, телефонът почти веднага звънна отново. Погледнах да видя номера, питайки се дали тя няма да стане толкова настоятелна, колкото и непознатият, който само мълчеше. Но беше Рейчъл, затова вдигнах.
— Здрасти — бодро казах аз.
— Е, как си?
Полудявам, исках да изкрещя.
— Заета съм с подготовката на уроците си — излъгах спокойно.
— Някакви обаждания?
— Не и напоследък — отново излъгах аз. — Ами ти? Как е в Сиена?
— Красиво е. Страхотно се забавлявам въпреки Алфи. — Гърленият й смях прозвуча по линията. — Нямам търпение да ти разкажа всичко за него, но тъкмо ще излизаме.
— Значи да не чакам сватбени камбани? — подхвърлих развеселено.
— Категорично не. Както и да е, нали ме познаваш, аз не съм по сватбите. Какво ще кажеш да се видим за обяд във вторник, след като си дойда? Тогава ще е първият ми работен ден и така ще имам какво да чакам с удоволствие. А и ти не трябва да ходиш в училището чак до сряда, нали?
— Не, така че вторникът ме устройва. В „Сауър грейпс“?
— Ще се видим там.
Затворих и осъзнах, че от лятната ваканция са останали само две седмици. За добро или лошо. Нямах търпение да се махна от къщата, от обажданията. Но при цялата работа, която ме чакаше, ми се струваше невъзможно да се върна в училище.
— Готова ли си?
Вдигнах очи и видях Матю да стои пред мен. Беше се облякъл спретнато в спортни панталони и памучна риза с къс ръкав и носеше малък спортен сак.
— За какво? — учудих се аз.
— За нашия следобед в спа центъра.
Кимнах и се усмихнах насила, но не бях готова, защото напълно бях забравила, че предната вечер в ресторанта той ме бе изненадал с резервация в спа център близо до Чичестър. Бяхме ходили там веднага след годежа ни и жестът му бе уталожил напрежението, останало помежду ни след разговора за новия ни съсед.
— Трябва само да се обуя — казах аз и пригладих памучната пола. Бях си я сложила сутринта вместо късите панталони, които обичайно носех. Значи, сутринта вероятно съм си спомнила за спа центъра.
Изтичах горе и набързо пъхнах чифт бански в една чанта, докато обмислях какво още може да ми потрябва.
— Хайде да тръгваме, Кас!
— Идвам! — Свалих потника, с който бях облечена, и отворих гардероба, за да потърся нещо по-елегантно. Взех една бяла памучна риза с малки копченца и я облякох. В банята набързо се сресах. Канех се да сложа и малко грим, ала Матю отново ме повика отдолу.
— Кас, не ме ли чу, резервацията е за два часа!
Погледнах часовника и видях, че имаме само четирийсет и пет минути, за да стигнем до Чичестър.
— Извинявай — казах аз, тичайки надолу по стълбите. — Търсех си банския.
Качихме се в колата и докато излизахме през портата, облегнах глава на седалката и затворих очи. Чувствах се изтощена, но тук, в колата, заедно с Матю, където не ме грозеше никаква опасност, бях напълно спокойна. Последва внезапен завой, при който залитнах към вратата и се наложи да примигна няколко пъти, докато осъзная къде сме. И тогава разбрах.
— Матю! — чух страха в гласа си. — Движим се в грешна посока!
Той ми хвърли кос поглед и се намръщи.
— Отиваме в Чичестър.
— Знам, но защо сме тръгнали към „Блекуотър лейн“! — Думите засядаха в гърлото ми.
— Защото така ще спестим десет минути от пътя. Иначе ще закъснеем.
Сърцето ми заби лудо. Не исках да минавам оттам, не можех да издържа! През прозореца забелязах, че приближаваме до онази отбивка и съзнанието ми се замъгли. Паниката ме сграбчи в лапите си и пръстите ми се пресегнаха към дръжката на вратата.
— Кас! — уплашено извика Матю. — Какво правиш? Не може просто да слезеш от колата! Движим се с шейсет километра!
Натисна рязко спирачка, автомобилът подскочи и залитнах напред. Матю спря точно срещу отбивката, в която беше убита Джейн. Някой беше оставил цветя и фолиото, в което бях увити, се развяваше от ветреца. Ужасена, че съм се озовала на мястото, където започнаха кошмарите ми, избухнах в сълзи.
— Не! — изхлипах аз. — Моля те, Матю, не можем да спираме тук!
— О, господи — уморено въздъхна той. Превключи на скорост и понечи да потегли, ала после спря. — Това е лудост.
— Съжалявам.
— Какво искаш да направя? Да продължа ли да карам? Или да се върнем у дома? — Звучеше изнервен до крайност.
Плачех толкова силно, че едва си поемах дъх. Той се пресегна и понечи да ме прегърне, но аз се дръпнах oт ръцете му. Матю въздъхна и започна да прави обратен завой по средата на пътя.