Намерих си малка маса под едно дърво, леко встрани от тях, и разгърнах вестника. Статиите не ми бяха интересни, затова отгърнах на следващата страница. Заглавието „Защо никой не е арестуван?“ привлече погледа ми. Нямаше нужда да чета материала, за да се досетя, че е за убийството на Джейн.
Встрани имаше снимка на млада жена, нейна приятелка, която изглеждаше също толкова разстроена и ядосана като мен от бавния напредък на полицейското разследване. Някой сигурно знае кой е убиецът, цитираха думите й, повторени по-надолу и от репортера. Преди два месеца една млада жена беше брутално убита, завършваше статията. Някой някъде сигурно знае нещо.
Затворих вестника и пак усетих ледени тръпки по тялото си. Доколкото знаех, полицията бе престанала да апелира към човека, видял Джейн в колата й онази нощ, да се свърже отново с тях, но тази статия можеше отново да разбуни духовете.
Бях твърде притеснена, за да седя на едно място, затова станах от масата и поех надолу по улицата. Трябваше да намеря съпруга на Джейн, защото сега, повече отвсякога, не исках да си тръгвам оттук с празни ръце. Нямах представа къде живее, дали е в самото селце или в новия жилищен комплекс, изграден в покрайнините. Ала докато вървях покрай редица от каменни къщи, забелязах две еднакви детски колела с три гуми в един от предните дворове. Без да чакам и минута, за да не се разколебая, минах по алеята и почуках на предната врата.
Забелязах, че той погледна през прозореца да разбере кой е на вратата, но се забави толкова много, та реших, че няма да отвори.
Погледна ме от високо, как го бях застанала на прага.
— Дамата със салфетките — изрече той с пълно безразличие в гласа.
— Да — казах аз, доволна, че ме помни. — Съжалявам за притеснението, но може ли да поговорим за няколко минутки?
— Не и ако сте журналистка.
Бързо поклатих глава.
— Не съм.
— Ако сте някакъв медиум, също не ме интересува.
Леко се усмихнах, като че ли ми се прииска това да е причината да съм тук.
— Не, нищо подобно.
— Нека позная двете с Джейн се познавате от деца и сега ще ми споделите колко зле се чувствате, задето сте изгубили контакт с нея.
Поклатих глава.
— Не точно.
— Тогава за какво искате да говорите с мен?
— Аз съм Кас.
— Кас ли?
— Да. Писах ви преди няколко седмици. С Джейн обядвахме заедно малко преди… — Замлъкнах, понеже не знаех как да продължа.
— Разбира се! — Сянка премина по лицето му. — Защо не ми каза коя си, когато се срещнахме в парка? — попита заинтригувано той, изоставяйки учтивата форма.
— Не знам. Вероятно защото не исках да си помислиш, че се натрапвам. — Аз също минах на „ти“. — Просто бях в Хестън онзи ден и си спомних, че Джейн бе споменавала за парка, затова реших да го разгледам. Не ми хрумна, че може да се натъкна на теб.
— Изглежда, по-голямата част от живота ми минава там — леко се намръщи той. — На момичетата никога не им омръзва. Искат да ходят всеки ден, дори когато вали.
— Как са те?
— Справят се чудесно. — Мъжът отвори вратата по-широко. — Влез. Момичетата сега спят, така че имам няколко минутки. — Последвах го към всекидневната, където по пода бяха разпилени играчки, а Джейн ме гледаше от милион семейни снимки. — Искаш ли чаша чай?
— Не, благодаря — отказах, обзета от внезапна нервност.
— Спомена, че искаш да поговорим?
— Да. — Изведнъж очите ми се насълзиха и аз зарових в чантата си за кърпичка, ядосана на себе си.
— Заповядай, седни. Явно нещо те измъчва.
— Да — повторих аз и седнах на дивана.
Той придърпа един стол и се настани срещу мен.
— Спокойно. Не бързай.
— Видях Джейн онази нощ — започнах аз, докато мачках кърпичката между пръстите си.
— Да, знам, на онова парти. Спомням си, че Джейн ми каза.
— Не, не в онази нощ. Нощта, когато тя беше… — Думата „убита“ заседна в гърлото ми. — Нощта, когато загина. Минах по „Блекуотър лейн“ и подминах колата й в отбивката.
Той не каза нищо. Измина толкова дълго време, та си помислих, че е изпаднал в някакъв шок.
— Съобщи ли на полицията? — попита накрая.
— Да. Аз съм човекът, който се обади да каже, че е била жива, когато я е видял.
— Забеляза ли нещо друго?
— Не, само Джейн. Ала не знаех, че е тя, валеше толкова силно, че ми беше трудно да различа лицето й. Просто видях, че е жена и толкоз. Едва след това разбрах, че е била Джейн.
Той тежко въздъхна и въздишката му сякаш остана да тежи между нас.