— Да — кимнах, — така е.
Изпрати ме до вратата и внезапно изпитах желание да споделя с него за обажданията, които получавах.
— Има ли и нещо друго? — попита мъжът.
— Не, всичко е наред — усмихнах се извинително, защото не исках да му досаждам повече.
— Е, довиждане.
— Довиждане.
Тръгнах бавно към портата, чудейки се дали не съм пропуснала шанса си, защото нямаше как отново да се появя на прага му непоканена.
— Може би ще се видим в парка някой ден! — подвикна той.
— Може би — отвърнах аз и осъзнах, че ме е наблюдавал.
Когато се върнах в къщата, беше вече около четири часът — твърде късно да вземам хапче, затова реших да поседя в градината, докато се върне Матю. Нямаше да му призная, че съм излизала, защото ако го направех, трябваше да го излъжа къде съм била. А това със сигурност щеше да се окаже грешка, ако после не можех да си спомня какво съм му казала.
От жегата ожаднях, затова влязох вътре, като не пропуснах да изключа алармата преди това. Отправих се към кухнята, но щом отворих вратата, без да искам, спрях на прага. Погледът ми обходи стаята и по тялото ми пролазиха тръпки. Всичко изглеждаше както би трябвало, но знаех, че не е… Усещах, че нещо се е променило, след като излязох сутринта.
Бавно се върнах обратно в коридора и останах напълно неподвижна, ослушвайки се и за най-беглия звук. Нямаше нищо, само тишина. Ала това не означаваше, че вътре няма никой. Взех телефона от масичката в коридора, тихо се измъкнах през предната врата и я затворих подире си. Отдалечих се от къщата, но се постарах да остана близо до портата на двора, за да не изгубя обхвата и с треперещи пръсти набрах номера на Матю.
— Може ли да ти звънна после? — попита той. — На среща съм.
— Мисля, че някой е бил в къщата — предпазливо прошепнах аз.
— Изчакай секунда.
Чух го как се извинява на някого, а после и скърцането на стола му, когато стана от масата. И след няколко мига отново беше на линия.
— Какво има?
— Някой е влизал в къщата — заговорих тихо, опитвайки се да прикрия тревогата. — Излязох на разходка, а когато се върнах, усетих, че някой е бил в кухнята.
— Как така…
— Не знам — отвърнах, ядосана, че отново звуча като откачена.
— Липсва ли нещо? Ограбени ли сме? Това ли намекваш?
— Не знам дали сме ограбени, но съм уверена, че някой е влизал в къщата. Можеш ли да се прибереш, Матю? Нямам представа какво да правя.
— Включи ли алармата, когато излезе?
— Да.
— Тогава как са могли да нахълтат, без да я задействат?
— Не знам.
— Има ли следи от влизане с взлом?
— Не останах вътре достатъчно дълго, за да разбера. Виж, само губим време. Ами ако той още е вътре? Не мислиш ли, че трябва да се обадим в полицията? — Поколебах се за миг. — Убиецът на Джони още е на свобода.
Той замълча и осъзнах, че е било глупаво да го споменавам.
— Сигурна ли си, че някой е бил вътре? — отново попита той.
— Разбира се, защо ми е да си го измислям. А може още да е там.
— Тогава е най-добре да се обадим в полицията. — Усетих нежеланието му. — Ще стигнат при теб по-бързо от мен.
— А ти ще дойдеш ли?
— Да, тръгвам веднага.
— Благодаря ти.
Звънна ми след минутка, за да ми каже, че полицаите ще пристигнат съвсем скоро. И наистина се появиха веднага, но без включена сирена, затова се досетих, че Матю не е споменал думата „убиец“ пред тях. Полицейската кола спря пред портата на двора и познах жената, която беше дошла заради неволно включената аларма.
— Госпожа Андерсън? — Тя се отправи по алеята към мен. — Аз съм полицай Лоусън. Съпругът ви ме помоли да се отбия. Явно смятате, че може да има някой в къщата ви, така ли е?
— Да — побързах да кажа аз. — Излязох на разходка, а когато се върнах, усетих, че някой е влизал в кухнята.
— Забелязахте ли някакви следи от влизане с взлом — стъкла по пода или нещо подобно?
— Стигнах само до кухнята, затова не знам.
— И смятате, че може още да е вътре?
— Нямам представа. Не останах, за да разбера. Излязох и веднага се обадих на съпруга си.
— Мога ли да вляза през предната врата? Имате ли ключ?
— Да — казах и й го подадох.
— Останете тук, ако обичате, госпожо Андерсън. Ще ви уведомя, когато е безопасно да ме последвате.
Тя влезе в къщата и я чух как вика предупредително, питаше дали има някой вътре. А после за около пет минути настана тишина. Най-накрая тя излезе навън.
— Огледах навсякъде и не намерих нищо, което да подсказва, че е имало нарушител — обясни тя. — Няма следа от влизане с взлом, прозорците до един са затворени и всичко изглежда наред.