— Не дойдох тук, за да се опитам да ви върна количката — уверих я аз, когато осъзнах, че тя точно това си мисли. — Нямам нищо против да я задържим. Отбих се само да ви пожелая всичко добро.
— Много се радвам, че го направихте.
Казахме си довиждане и се отправих към вратата, изненадана колко добре се чувствах вече.
— Между другото нали това беше точната количка? Тъмносинята?
— Да — отвърнах с усмивка.
— Слава богу. Приятелят ви щеше да ме убие, ако бях объркала нещо.
Излязох на улицата, а думите й продължаваха да отекват в главата ми. Приятелят ви. Дали не бях разбрала нещо? Дали не говореше за двойката, която беше в магазина по същото време? Може би, след като бях си тръгнала тогава, тя не е била сигурна коя количка съм поръчала и ги е попитала дали съм искала точно синята. Но тя беше казала „приятел“, а не „приятели“. А и отлично знаеше, че те просто случайно се бяха озовали там по същото време, както и аз. Тогава за кого говореше?
Макар истината да бе пред очите ми, не исках да повярвам. Единственият човек, който знаеше, че съм била в магазина онзи ден, беше Джон, ала ако приемех, че той е уредил да ми изпратят бебешката количка, тогава трябваше да го попитам защо го е направил. Мислите ми отново се оплетоха. Пресякох улицата към кафе „Коста“, където бяхме седнали с него, след като се бяхме срещнали случайно. Поръчах си кафе и се настаних до прозореца, вперила очи в магазина отсреща, докато се опитвах да разбера какво се е случило.
Можеше да е нещо съвсем невинно, та нали Джон винаги ме е харесвал. Вероятно щом е споменал пред продавачката, че съм предложила и той да купи гащеризонче за бебето на приятелката си, продавачката е заговорила за предполагаемата ми бременност. И тогава той импулсивно е решил да ми купи подарък, понеже се е радвал за мен. Но едва ли би избрал нещо толкова скъпо като количка, а и ако беше подарък, защо да го изпраща анонимно? И защо, когато по-късно се бяхме срещнали в Браубъри, той не бе споменал нищо за бременността ми или за количката? Дали се е притеснил от постъпката си? Нищо не ми звучеше логично.
Прозрението, че не е било нещо невинно, ме изплаши ужасно. Дали Джон не беше ме следил в онзи ден, както и по-късно, когато бе почукал на прозореца на колата ми в Браубъри? Като се замислех, беше доста необичайно да се срещнем случайно на два пъти за по-малко от десетина дни. Дали не беше уредил да ми доставят количката анонимно, за да си помисля, че сама съм я купила? За да ме изплаши? Ала тогава той още не знаеше за деменцията ми. Бях му го казала едва на обяда в Браубъри. И защо би направил всичко това? Защото те обича, прошепна някакво гласче в главата ми и сърцето ми заби ускорено. Дали ме обичаше толкова, че да ме мрази?
Изведнъж осъзнах как всичко сочеше към това, че Джон е мъжът с мълчаливите обаждания. И направо ми призля. Той знаеше колко притеснена бях след убийството на Джейн и когато бях споменала, че домът ни е доста изолиран, беше подхвърлил, че наблизо има и други къщи. Но той никога не ми беше идвал на гости, така че откъде знаеше? Внезапно изпитах такъв гняв, че трябваше да положа усилия да остана на мястото си, а не да хукна към бара и да се изправя срещу него пред Рейчъл. Но преди да го направя, трябваше да съм напълно сигурна.
Отново премислих всичко, огледах го от всеки възможен ъгъл. Никак не ми се искаше да е вярно, ала всички факти говореха, че съм открила мъчителя си. Да, през цялото време е звънял той… Припомних си как през юли се бях развикала на мълчаливия човек по телефона да ме остави на мира, а Джон бе приел истинския си образ, преструвайки се на изненадан. А аз му се бях извинила, като му обясних, че ме притесняват обаждания от някакъв кол център. Колко ли се е смял тогава, лъжейки ме, че се обажда да ме покани да излезем за по едно питие с Кони. Бях му споменала, че не съм сигурна дали ще мога, защото Матю си беше взел отпуска за следващите два дни. И точно в онези дни нямаше никакви обаждания. Дори и времето съвпадаше — след като учебната година бе свършила, той можеше да посвети цялото лято на това да ме тормози. Ала изглеждаше толкова налудничаво. Ако някой ми беше казал същата сутрин, че Джон е онзи, който мълчи по телефона, щях да му се изсмея в лицето.
И тогава ми хрумна нещо, което ме зашемети като удар с парен чук. В нощта на убийството на Джейн Джон не беше отишъл с другите при Кони. Двамата с Джейн са били партньори на тенис, сам ми го беше казал. Възможно ли е да са били любовници? Дали беше отишъл да се срещне с нея в онази нощ? Дали той беше убил Джейн? Не можеше да е така…