— Обади ли се в „Спотид кау“ да провериш дали някой не го е предал на бара?
— Звънях им, не е там.
— Чакай малко — да не е бил един малък черен апарат?
— Да, точно същият. Знаеш ли къде е?
— Вероятно на половината път през Ламанша вече. Нали се сещаш за онези френски студенти, които седяха близо до нас? Ами след като си тръгна, те си играеха с един такъв малък телефон, подхвърляха си го един на друг и се забавляваха с него. Не обърнах голямо внимание, защото реших, че е на някой от тях.
Последва ужасяваща тишина.
— Сигурна ли си?
— Да. Подиграваха му се, защото беше един от най-простите модели. Затова не съм сигурна дали е бил телефонът на приятеля ти — усъмних се аз. — Никой вече не използва такива.
— Знаеш ли дали още са в бара? Френските студенти?
Мисълта за това как Рейчъл хуква обратно към Касъл Уелс бе зловещо удовлетворителна.
— Бяха там, когато си тръгнах. Изглеждаше, че ще останат още известно време — казах аз, — уверена, че отдавна са изчезнали, понеже вече се канеха да вървят, когато излязох.
— Тогава най-добре да ида да видя дали още е у тях.
— Успех, надявам се да го намериш.
Оставих слушалката, доволна, че съм успяла да се справя.
— За какво беше всичко това? — намръщи се Матю.
— Рейчъл си е изгубила телефона в бара, а едни френски студенти го взеха — обясних аз. — Сега ще ходи там, за да го търси.
— Ясно — кимна той.
— Какво ти се хапва тази вечер? — попитах. — Искаш ли пържола?
— Всъщност Анди се обади и предложи двамата да изпием по халба бира в бара. Нямаш нищо против, нали?
— Не, върви. Ще хапнете ли нещо там?
— Да, не се притеснявай.
Протегнах ръце над главата си и се прозях.
— Тогава сигурно направо ще си лягам.
— Ще се постарая да не те събудя, като си дойда — обеща Матю, докато изваждаше ключовете за колата от джоба си.
Загледах се след него, докато вървеше към входната врата.
— Обичам те — викнах подире му.
— Аз те обичам повече. — Той се обърна към мен с усмивка.
Изчаках го да запали и да излезе от двора, а после и още малко, за да съм сигурна, че е отпътувал. След това изтичах до моята кола да взема мобилния телефон, за който Рейчъл ми каза, че бил на неин приятел. Влетях обратно в къщата и седнах на дивана във всекидневната, но толкова силно треперех, че едва успях да отворя телефона. Отидох на съобщенията и погледнах последното получено точно преди тя да си тръгне от „Спотид кау“.
Вторник, 19:51: Дръж, краят се вижда, обещавам ти.
Минах на предишното, последното, което Рейчъл беше изпратила, сигурно от тоалетната.
Вторник, 19:50: Фалшива тревога, нямаше нищо интересно за казване, вече си тръгвам, наистина ми дойде до гуша. Почвам да се чудя дали някога това ще свърши.
И предишните, от по-рано същата вечер.
Вторник, 18:23: Кажи ми какво е станало.
Вторник, 18:24: Готово, семената на раздора са посети, помолих го да каже на директора, така че да се надяваме, че ще се хванат. Чакам я да дойде.
Стигнах и до останалите съобщения от деня, като започнах от първото от сутринта.
Вторник, 10:09: Имаме проблем. Когато се обадих, тя каза, че аз не съм убиецът.
Вторник, 10:09: Какво, по дяволите?
Вторник, 10:10: И не звучеше уплашена.
Вторник, 10:10: Какво ще правиш?
Вторник, 10:10: Ще звънна пак. Ще я измъча, както преди.
Вторник, 10:52: Как върви?
Вторник, 10:53: Не вдига.
Вторник, 10:53: Сигурен ли си, че не е излязла?
Вторник, 10:53: Почти.
Вторник, 10:53: Продължавай да звъниш.
Вторник, 10:54: Продължавам.
Вторник, 16:17: Познай? Току-що ми позвъни, иска да си приказваме. Имаш ли представа за какво?
Вторник, 16:21: Може би е свързано с обажданията ми сутринта. Разбери каквото можеш.
Вторник, 16:21: Ще се видим в града. Вече ще съм там, заради Дж., така че ще убия два заека с един куршум.
И тогава осъзнах, че ще стане по-бързо, ако прехвърля до началото на съобщенията. И видях, че започват на седемнайсети юли, в нощта, когато бях минала по „Блекуотър лейн“ и бях видяла Джейн в колата й.
17 юли, 20:31: Имаме ли връзка?
17 юли, 20:31: Да 
17 юли, 20:31: Добре. Запомни, никакви обаждания, само ми пращай съобщения, докато съм на работа или когато знаеш, че тя не е наоколо. Важно е да държиш този телефон в себе си по всяко време. Аз ще ти пиша всяка вечер, когато тя заспи.