17 юли, 21:18: Ще ми бъде трудно да не те виждам следващите няколко месеца.
17 юли, 21:18: Мисли за парите. Ако ти беше дала от тях, нямаше да се стигне дотук. Сега ще получим всичко.
17 юли, 21:18: Ще успеем, нали?
17 юли, 21:19: Разбира се. Виж колко добре се получи вече. Тя си мисли, че забравя разни неща. И това са само дреболии, чакай, докато наистина започнем да объркваме ума й.
17 юли, 21:19: Надявам се да си прав. Ще й пратя съобщение за подаръка на Сузи по-късно. Ако се хване на това, ще сме сигурни, че действа.
18 юли, 10:46: Добро утро! Само исках да ти кажа, че вече тръгна за срещата с теб.
18 юли, 10:46: Готова съм и я чакам. Спомена ли нещо за подаръка на Сузи?
18 юли, 10:47: Не, но изглеждаше притеснена.
18 юли, 10:47: Да се надяваме, че съобщението ми си е свършило работата. Чу ли за убийството на някаква местна жена?
18 юли, 10:47: Да, ужасно. После ми пиши как е минало.
18 юли, 12:56: О, боже, мина като по вода! Исках да те предупредя, че се прибира вкъщи.
18 юли, 12:56: Вече? Мислех, че ще обядвате заедно.
18 юли, 12:56: Тя изгуби апетит 
18 юли, 12:57: Толкова добре ли мина?
18 юли, 12:57: Не би могло да е по-добре, тя е направа съкрушена.
18 юли, 12:58: Наистина ли повярва, че е забравила за подаръка?
18 юли, 12:58: Казах й, че тя го е предложила. Беше велико да я гледам как се преструва, че си спомня. Готови ли са парите, защото тя ще провери?
18 юли, 12:58: Сто и шейсет лири в чекмеджето.
18 юли, 12:59: Бинго!
Отне ми близо час да прочета всички съобщения и да се върна до онова, с което бях започнала — последното, което Рейчъл бе изпратила от тоалетната на „Спотид кау“. Повечето бях прочела през замъглени от сълзи очи, а някои оставаха запечатани в съзнанието ми дълго, след като бях минала на следващото съобщение. И само те бяха достатъчни, за да ме подтикнат да застана лице в лице с истината, която донякъде се страхувах да приема, защото знаех, че ще ме унищожи. Ала щом си спомних през какво бях преминала през последните три месеца, и въпреки това още бях на крака, осъзнах, че съм по-силна, отколкото си мисля.
Затворих очи и се зачудих кога Матю и Рейчъл са започнали връзката си. Спомних си, че се бяха срещнали за пръв път около месец след като Матю се бе появил в живота ми. Вече бях влюбена в него и отчаяно исках и Рейчъл да го хареса, но те двамата сякаш не си допаднаха. Или поне така изглеждаше тогава. Вероятно са изпитали мигновено взаимно привличане и са се държали хладно един с друг, за да го прикрият. Може би са станали любовници скоро след това, още преди Матю да се ожени за мен. Ужасявах се от мисълта, че бракът ми с него е бил само една измама, чрез която с Рейчъл да се докопат до парите ми. Искаше ми се да вярвам, че наистина ме е обичал и алчността му се е появила впоследствие, че Рейчъл му е насадила тази идея. Но за момента просто не знаех нищо със сигурност.
Бавно се изправих на крака с чувството, че съм остаряла с поне сто години през изминалите час-два. Телефонът на Рейчъл още беше в ръката ми, но знаех, че трябва да го скрия, преди да се върне Матю. Не беше излязъл с Анди, беше отишъл да й помага да намери малкия черен телефон, който съдържаше толкова много уличаващи доказателства. Моят телефон още стоеше скрит в една от саксиите. Отидох при тях, избрах друга орхидея, извадих я от саксията, поставих на дъното й телефона, после отново сложих цветето отгоре.
И си легнах.
Едва когато чух колата на Матю да паркира на алеята, осъзнах в каква опасност се намирам. Ако той и Рейчъл бяха успели да проследят френските студенти, вече щяха да са наясно, че съм взела телефона. Отметнах завивките и скочих от леглото, като не можех да повярвам, че съм си легнала, вместо да занеса телефона в полицията. Но бях изпаднала в такъв потрес и бях толкова смазана, че не разсъждавах трезво. Вече бе прекалено късно. Без мобилен телефон и след като домашният беше на долния етаж, нямаше как да се обадя в полицията.
Звукът от затръшването на вратата на колата ме накара да хукна към банята и да потърся нещо, с което да се защитя. Отворих шкафчето и очите ми попаднаха на ножичка за нокти, но не ми се стори особено удачна за оръжие. Чух как Матю отключва и в паниката си грабнах флакон с лак за коса.
Бързо се върнаха в спалнята. Пъхнах се в леглото и скрих флакона под възглавницата си, като междувременно свалих капачката му. После, както бях легнала с лице към вратата, затворих очи и се престорих на заспала. Бях подпъхнала ръка под възглавницата и здраво стисках скрития флакон. И като на лента пред очите ми се завъртяха съобщенията: