20 септември, 11:45: Скучно ми е.
20 септември, 11:51: Защо не се отбиеш да видиш кафе машината в действие. Новата е на мястото си.
20 септември, 11:51: Наистина? Мислех, че не искаш да се срещаме.
20 септември, 11:51: Готов съм да направя изключение. Освен това ми се ще да разбереш нещо.
20 септември, 11:51: Какво?
20 септември, 11:52: Защо тя е добре през уикенда, след като през седмицата е напълно смазана.
20 септември, 11:52: Добре, по кое време?
20 септември, 11:53: Два следобед.
20 септември, 23:47: Голям риск беше да ме целунеш в коридора този следобед.
20 септември, 23:47: Струваше си. Открили нещо?
20 септември, 23:47: Не взема хапчетата през уикенда. Не иска да видиш колко силно й действат. Затова ги крие в чекмеджето. Което означава, че взема само двете таблетки, които слагаш в портокаловия й сок.
20 септември, 23:49: Каза ли кое чекмедже?
20 септември, 23:49: На нощното шкафче.
20 септември, 23:49: Чакай, ще проверя.
20 септември, 23:49: Права си, намерих единайсет. Хрумна ми гениална идея.
20 септември, 23:53: Вълнувам се!
20 септември, 23:54: Ще ги използваме за свръхдоза.
20 септември, 23:54: Не!!! Не можеш!!!
20 септември, 23:54: Ще го представим като опит за самоубийство, ще изглежда нестабилна психически.
20 септември, 23:55: Ами ако я убият?
20 септември, 23:55: Проблемът ни ще бъде решен. Но няма да стане. Ще проуча внимателно нещата, не се тревожи.
Чух тихите му стъпки по стълбата и с всяко стъпало сърцето ми забиваше по-силно, сякаш биенето на барабан възвестяваше пристигането му. Когато той се изправи до долния край на леглото, ритъмът стана оглушителен и не можех да повярвам, че не го чува или че не вижда как тялото ми трепери под завивката. Със сигурност можеше да усети страха ми, както и аз го усещах как стои там и ме гледа. Дали знаеше, че телефонът е у мен? Или бях в безопасност поне още една нощ? Чакането стана непоносимо, а след това и невъзможно. Леко помръднах и поотворих очи.
— Върнал си се — измърморих сънено. — Добре ли си прекарахте с Анди?
— Да, праща ти много поздрави. Спи си, аз ще си взема душ.
Покорно затворих очи и той излезе от стаята. А докато стъпките му заглъхваха по коридора, лентата на съобщенията продължаваше да се върти в мислите ми.
21 септември, 16:11: Имаме проблем. Тя знае, че си била в къщата по-рано.
21 септември, 16:11: Как е разбрала?
21 септември, 16:11: Не знам, повиках полиция.
21 септември, 16:12: Какво? Защо?
21 септември, 16:12: Защото тя искаше да го направя. Щеше да изглежда подозрително, ако откажа. Сега се прибирам у дома, надявам се да успея да те прикрия.
21 септември, 21:17: Можеш ли да ми се обадиш веднага? Ужасно се тревожа, трябва да знам какво стана следобеда.
21 септември, 21:30: Не се притеснявай, всичко е наред.
21 септември, 21:30: Как е разбрала, че съм била там?
21 септември, 21:30: Сложила си чашата й в съдомиялната. Забелязала го е.
21 септември, 21:31: Така ли? Не си спомням.
21 септември, 21:31: Кой сега страда от ранна деменция?
21 септември, 21:31: Струваш ми се прекалено весел, предвид разминаването на косъм.
21 септември, 21:31: Всичко се подреди отлично.
21 септември, 21:32: Как така?
21 септември, 21:32: След като полицаите си тръгнаха, аз й казах, че е параноичка и страда от ранна деменция. Тя се ядоса и взе две хапчета.
21 септември, 21:33: И какво?
21 септември, 21:33: И аз ще добавя тринайсетте от чекмеджето към портокаловия й сок утре сутрин. Плюс двете, които взема, това прави петнайсет общо и още две, които вече ще са в кръвта й. Трябва да са достатъчно.
21 септември, 21:34: Значи наистина ще стане?
21 септември, 21:34: Твърде удобен случай, за да го пропуснем. Сега или никога.
21 септември, 21:34: Ще се получи ли?
21 септември, 21:35: Аз ще разкажа за кавгата ни. А ти можеш да споменеш колко депресирана е била, когато си я видяла вчера следобед. Ще кажеш, че ти е споделила за хапчетата в чекмеджето, но изобщо не си подозирала, че може да ги използва.