21 септември, 21:36: Петнайсет хапчета няма да я убият, нали?
21 септември, 21:36: Не, само ще й стане зле. Аз ще се прибера за обяд, ще се престоря, че искам да се сдобрим. С повече късмет ще я заваря в безсъзнание и ще повикам линейка.
22 септември, 08:08: Направих го. Тръгвам за работа, но ще се върна след няколко часа.
22 септември, 08:09: Ами ако не изпие сока?
22 септември, 08:09: Ще направи друг опит за самоубийство.
22 септември, 11:54: Обадиха ми се от болницата. Отивам натам.
22 септември, 11:54: Това значи ли, че се е получило?
22 септември, 11:55: Така изглежда. Сама е повикала линейката. Ще ти кажа после какво е станало.
Внезапно осъзнах, че душът не е пуснат и че Матю не е в банята. Сърцето ми лудо заби от ужас. Къде беше той? Напрегнах слух в тишината и мрака и чух тихо мърморене откъм съседната спалня. С Рейчъл сигурно бяха ужасени, че телефонът някак ще попадне в ръцете на полицията и че играта им ще приключи. Дали бяха дотам паникьосани, че да ме убият? Или поне да ми натикат достатъчно хапчета в устата, че да изглежда, сякаш съм направила нов опит за самоубийство? Само че този път успешен. Докато лежах в леглото и го чаках да се върне, стиснала здраво флакона с лак за коса, бях по-уплашена, отколкото някога изобщо съм била през живота си. Особено след като вече знаех за ножа.
8 август, 23:44: Днес при лекаря всичко мина по вода.
8 август, 23:44: Лекарства?
8 август, 23:44: Да, но тя не иска да ги взема. Трябва да променя мнението й.
8 август, 23:45: Мисля, че имам точно каквото ни трябва.
8 август, 23:45: Какво?
8 август, 23:45: Огромен кухненски нож. Същия като онзи от убийството.
8 август, 23:46: ??? Откъде го взе?
8 август, 23:46: Лондон. Мислех да го оставя някъде, където тя да го намери. Да я изплаши.
8 август, 23:46: Не е добра идея, ще се обади в полицията. Ами пръстовите отпечатъци? Не мисля, че ще се получи.
8 август, 23:46: Ако планираме както трябва.
8 август, 23:47: Ще помисля.
9 август, 00:15: Помислих.
9 август, 00:17: Къде си?
9 август, 00:18: Тук съм! Имаш ли план?
9 август, 00:20: Да, но е твърде сложно да обясня със съобщения. Ще ти се обадя.
9 август, 00:20: Нали се разбрахме, че обажданията са твърде рисковани?
9 август, 00:21: Отчаяните времена налагат отчаяни мерки, както се казва.
9 август, 20:32: Оставих задната врата отворена. Придържай се към плана и гледай да се измъкнеш бързо. Надявам се, че не правим голяма грешка.
9 август, 20:33: Довери ми се, всичко ще бъде наред. 
9 август, 23:49: Здравей!
9 август, 23:49: Слава богу! Чух я да пищи, умирам от любопитство да разбера какво стана!
9 август, 23:50: Не мога да повярвам, че се получи, беше направо в истерия.
9 август, 23:50: Радвам се, че не дойде полиция.
9 август, 23:51: Успях да я убедя, че й се привиждат разни неща.
9 август, 23:51: Казах ти. Трябваше да оставя ножа в градинската барака, надявам се, че не е проблем.
9 август, 23:52: Няма проблем, никога не се знае дали пак няма да ни потрябва някой ден.
Ами ако в този момент Рейчъл убеждаваше Матю да слезе до навеса, да вземе ножа и да ме убие? Ако сега ми прережеше гърлото, хората щяха да си помислят, че убиецът на Джейн е нанесъл нов удар. Матю щеше да свидетелства за мълчаливите обаждания, които бях получавала, и щеше да се окайва, задето не ми е повярвал, когато съм го убеждавала, че убиецът ме преследва. Рейчъл щеше да му осигури алиби за тази вечер, като свидетелства, че го е помолила да се видят, защото се е разтревожила за мен, след като ме е видяла по-рано вечерта в бара. Ножът, използван в убийството ми, нямаше никога да бъде открит, както и онзи, с който беше убита Джейн. А аз щях да стана известна като Кас Андерсън, втората жертва на убиеца от гората.
Вратата на съседната спалня се отвори. Затаих дъх и зачаках да видя накъде ще тръгне — дали надолу по стълбите и навън към градината, или по коридора към мен. Ако излезеше, дали щях да имам достатъчно време, за да изтичам до всекидневната, да взема телефона на Рейчъл изпод орхидеята и да избягам от къщата, преди да се е върнал? Пеша ли да тръгна или с колата? Ако я вземех, шумът от двигателя щеше да го накара да хукне след мен. Ако тръгнех пеша, колко далеч щях да стигна, преди той да забележи, че не съм в леглото?