29 юли, 09:40: Добре.
31 юли, 16:05: Здравей, върна ли се от платформата?
31 юли, 16:34: Вече да. В къщата съм, тъкмо тръгвам към хотела. Казах й, че съм заварил човека от охранителната компания на прага. Взимам предварителния договор, за да докажа, че тя е поръчала алармата.
31 юли, 16:35: Да се надяваме, че ще се върже.
31 юли, 16:35: Ще.
31 юли, 19:13: Повярва.
31 юли, 19:14: Сигурно си мисли, че е полудяла!
31 юли, 19:14: Нали това е целта?
Тръгнах си от охранителната компания и отидох до Касъл Уелс. Продавачката в бебешкия магазин беше заета с една клиентка, затова изчаках, мъчейки се да прикрия нетърпението си.
— О, само не ми казвайте, че сте размислили — възкликна тя, когато ме видя, застанала пред щанда. — И вече не искате да задържите количката.
— Нищо подобно — уверих я аз. — Но има нещо, което бих желала да изясним. Когато се отбих вчера, споменахте, че приятелят ми направо щял да ви разстреля, ако изпратите грешната количка.
— Точно така — кимна тя.
— А как се случи всичко? — попитах. — Просто съм любопитна, понеже беше напълно неочаквано. Появи ми се като гръм от ясно небе.
— Аз предложих да я доставим по-близо до термина ви, защото… Ами всичко се случва. Но тя настояваше да стане веднага.
— А как точно? Може би е казала, че иска да ми направи подарък и е помолила да й предложите нещо?
— Горе-долу така беше… Дойде няколко минути след като вие си бяхте тръгнали и заяви, че ви е приятелка. Попита дали сте оглеждали нещо по-специално и аз й казах, че вече сте си купили гащеризонче. Другата двойка обаче подхвърлиха шеговито, че много сте харесали и количката. А тя възкликна, че е идеална и я поръча веднага. — Продавачката ме изгледа притеснено. — Помислих си, че съм сбъркала нещо, защото когато й споменах, че очакваме бебетата си по едно и също време, тя остана шокирана. Ала веднага ме увери, че вече сте й споделили, че сте бременна, просто била изненадана, че сте казали и на мен.
— Работата е там, че бях толкова развълнувана от вероятността да си имам бебе, че се похвалих на две от приятелките си. И сега нямам представа коя ми е изпратила количката, защото нямаше бележка при доставката. Бихте ли ми казали името й? Искам да й благодаря.
— Разбира се, ако изчакате секунда, ще проверя в компютъра. Само да ми припомните вашето име?
— Касандра Андерсън.
— О, да, ето я. Съжалявам, ала няма име. Тя не е попълнила тази част.
— А помните ли как изглеждаше?
Продавачката се замисли за момент.
— Чакайте… Беше висока, с тъмна къдрава коса. Съжалявам, сигурно не ви помагам особено.
— Не, напротив, знам точно коя е. — Помълчах за миг.
— Между другото спомняте ли си дали сте говорили със съпруга ми?
— Вашия съпруг ли? Не, не мисля.
— Той се обади тук в деня, когато доставиха количката — май беше вторник, защото мислеше, че е изпратена по грешка.
— Опасявам се, че изобщо нямам такъв спомен. Сигурна ли сте, че е говорил с мен? Имайте предвид, че само аз работя тук през седмицата.
— Може и да съм се объркала нещо — усмихнах се аз.
— Благодаря, помогнахте ми много.
4 август, 11:43: Тя току-що поиска да се видим в Касъл Уелс, звучеше разстроена.
4 август, 11:50: Обадих й се и мълчах по телефона отново. Ще идеш ли?
4 август, 11:51: Да, но наистина съм много заета в работата и се надявам да приключим бързо. Ще ти кажа как е минало.
4 август, 14:28: Страхотни новини — тя мисли, че обажданията идват от убиеца.
4 август, 14:29: Какво??? Може наистина да е луда.
4 август, 14:29: Доста улеснява работата ни, ако сама стигне до този извод. Освен това успях да подкрепя версията ти за барбекюто. Уверих я, че тя самата ми е споделила, че е поканила Хана и Анди за неделя.
4 август, 14:30: Браво.
4 август, 14:31: Трябва да се връщам на работа, ще говорим после.
4 август, 14:38: Познай какво?
4 август, 14:39: Нали щеше да се връщаш на работа?
4 август, 14:39: Докато отивах към колата си, я видях да излиза от бебешкия магазин.
4 август, 14:39: Бебешки магазин ли? Какво е правила там?
4 август, 14:40: Не питай мен.
4 август, 14:40: Не можеш ли да разбереш?
4 август, 14:40: Наистина нямам време.
4 август, 14:40: Намери. Защо е ходила точно там? Може да има нещо, от което да се възползваме. Трябва да използваме и най-малкото срещу нея.