— Исках да се извиня, задето разочаровах всички ви — обясних аз. — Най-напред за деня на обучението.
— Нищо подобно — възрази тя, елегантна, както винаги, в тъмносин костюм и розова риза. — Съпругът ти ни предупреди достатъчно рано, така че не беше проблем. Съжалявам само, че не можах да те видя, когато се отбих и ти донесох цветята. Мъжът ти каза, че вече спиш.
— Трябваше да ти пиша и да благодаря за букета — прошепнах виновно, защото не исках да разбере, че Матю изобщо не ми е дал цветята.
— Няма проблем. — Тя ме изгледа внимателно. — Изненада ме, не очаквах да те видя в толкова добра форма. Сигурна ли си, че не можеш да се върнеш на работа? Липсваш ни.
— Много бих искала — замечтах се аз. — Ала както знаеш, бях болна. Всъщност и ти си забелязала, че нещо не е наред с мен миналия срок.
Тя поклати глава.
— Изобщо не съм забелязала за съжаление. Ако само подозирах, че си под такова напрежение, щях да се опитам да ти помогна. Ще ми се да беше поговорила с мен.
— Но нали ти си казала на съпруга ми, че си забелязала как понякога не се владея напълно?
— Единственото, което му споменах, когато ме уведоми, че няма да се връщаш на работа, беше, че ти си най-подготвеният и организиран учител сред колегите тук.
— А мъжът ми обясни ли ти защо няма да се върна?
Тя ме погледна открито.
— Каза, че си имала нервен срив.
— Опасявам се, че е преувеличил малко.
— И аз така реших, особено след като на медицинското свидетелство пишеше само, че страдаш от стрес.
— Дали не бих могла да го видя?
— Да, разбира се. — Тя отиде до шкафа с документите си и прелисти някакви папки. — Ето го.
Взех листа и го разгледах набързо.
— А може ли да получа копие?
Тя не попита защо, а и аз не й обясних нищо повече.
— Веднага ще ти извадя — отзова се с готовност тя.
16 август, 23:52: Добри новини. Направих, както предложи ти и минах напряко през гората на път за Чичестър. Тя направо откачи. Повиках лекаря, а той каза, че трябва редовно да взема хапчетата си.
16 август, 23:52: Най-после!
16 август, 23:52: Има и още. Тя не иска да се връща обратно на работа. Мисля, че сме на финалната права.
16 август, 23:53: Слава богу. Време е за последното действие. Мислиш ли, че мога да вляза в къщата утре?
16 август, 23:53: Ще се опитам да я извадя от строя с таблетките. Но внимавай.
17 август, 10:45: В къщата съм, тя е напълно унесена. Колко й даде?
17 август, 10:49: Две в портокаловия сок и двете предписани. Чудех се защо не вдига телефона. Къде е тя?
17 август, 10:49: Спи пред телевизора. Поръчах няколко неща от телешопа.
17 август, 10:49: Защо?
17 август, 10:50: Ще я накараме да помисли, че тя ги е поръчала. Ти спомена, че тя вече ми е поръчала обеци, така че защо не?
17 август, 10:50: Не прекалявай.
17 август, 10:50: 
20 август, 14:36: В къщата ли си?
20 август, 14:36: Да, разтребих малко наоколо. Да се надяваме, че тя ще реши, че сама го е свършила. Ако не — можеш да кажеш, че ти си разтребил, преди да излезеш за работа и да я накараш да се почувства виновна.
24 август, 23:49: Обадих се на директорката този следобед и й казах за нервния срив. Предупредих я да не я очаква на работа.
24 август, 23:49: А как реагира тя?
24 август, 23:49: Чувства се виновна, че не е забелязала нещо нередно. Иска медицинско свидетелство.
26 август, 15:09: Как я караш?
26 август, 15:10: Предпочитам да съм в Сиена. Машината не беше доставена, сега казаха вторник. Изгладих ти няколко ризи.
26 август, 15:10: Благодаря. Ще те заведа в Сиена веднага щом всичко приключи. Между другото благодаря за вкусотията с картофи.
26 август, 15:11: Радвам се, че ти е харесало. Ще ти сготвя нещо друго след няколко дни.
28 август, 17:21: Какво става?
28 август, 17:37: Директорката иска да дойде да й донесе цветя.
28 август, 17:38: Ти какво каза?
28 август, 17:38: Съгласих се, ала ще я предупредя, че К. е твърде зле, за да я види и ще хвърля цветята в коша. Между другото взех медицинското от доктора, но на него пише само стрес.
28 август, 17:38: По дяволите.
28 август, 17:38: Не се споменава и за нервния срив. Затова ще фалшифицирам резултатите от тестовете за ранна деменция.
28 август, 1,7:39: Толкова е доверчива, че ще повярва. Надявам се, че нямаш нищо против, но си поръчах перли.