Трудно се гаси душата на един народ… Нито петдесет години стигат, нито осемстотин дни.
В Карнобат беше превалила полунощ, когато спряхме на площада. Народ дошъл, да ни посрещне.
Майките и бащите — децата си, общинската власт — общинските началства. И публика друга имаше. И ресторантът светеше пригласен.
Ние по-старите, заехме местата си в ресторанта. Заедно с Ниат и двамата му роднини. Насилваме ги да вечерят. До сутринта няма да издържат. Нейсе, кандисаха. За пръв път позволиха ние да платим нещо от разходите, които те твърде обилно правеха през всичкото останало време за нас.
А в това време вън — какво да видиш. Един от юнаците побол българското знаме на пояса си и повел хоро. Нашите младежи се налепили на хорото, до тях майките и бащите им…
Вятърът е поизлязъл малко и той на нощен теферич — да повее над площада и да охлади нагорещените плочи. Българското знаме най-обича такъв ветрец. И на пояс да седи побито. И хоро да води И не само да се вее, но отвреме на време да поизплющява за кеф и национално самочувствие. Акордеонът ситни стъпките на хорото, в такт с него запяват всички.
Е, български край! Хубав край. Патриотичен край.
Дано е лек обратният път на Ниат, дано са бодри очите му. Дано са бодри очите на всички, които мислят да шофират автобусите на нашите българо-турски отношения пък и не само с тях, а и с балканските и всички други народи по-нататък.
P.S. Този кратък пътепис няма претенции за изчерпателност, още по-малко амбицията да открие и разкрие процесите — твърде сложни в същност, които в религиозно и светско отношение протичат в съседна Турция. Той просто иска да покаже живота на българомохамеданите, в Южната ни съседка, добродетелите, които те са съхранили във вековете, като в същото време не са останали в страни от пътя на големия свят, а вървят към Европейската цивилизация, запазвайки при това своите някогашни човещини. За тези човещини, тъй лесно губещи се у нас, написах основно този пътепис.
Той не поставя нови проблеми и въпроси, но открива истини, които вече са ни малко познати и които ни правят повече приятели, а не само съседи.
Май 2003
Карнобат — Черкез Мюселим