— Ами! В реката го хвърли, бате Събчо! Защо ще се мъчиш и гроб да му копаеш пък? Чунким малко се грижи за него, ами! Какво да му правя? Тъй му било писано.
— Тъй, тъй, и човек да е, дето има една дума, щом е писано да мре, па ако щеш, и триста лекарства да му сипеш в устата! На отрязана глава цяр няма. Божа наредба: не може никой да я измени.
И като смигнал с едно око, хванал кондя за краката и го занесъл на жена си, да го приготви за в голямата тенджера.