Рут се усмихна и загаси цигарата си в затрупания пепелник.
— Предполагам, че ще доведа Сюзън — рече тя. — Мисля, че е в стаята си.
И дойде нейният ред да се втренчи в Мег.
За момент двете се взираха една в друга като на престрелка.
След което хладнокръвието на Мег се срина.
— Не намесвай сестра ми! Остави я на мира!
Ръцете й бяха свити в юмруци, побелели по кокалчетата. Тогава разбрах, че тя знае за боя предишния ден. Зачудих се дали бе имало и други случаи, други побоища.
Но по някакъв начин се отпуснахме. Това беше по-нормално. По-близо до онова, с което бяхме свикнали.
Рут само повдигна рамене.
— Няма за какво да се палиш толкова, Меги. Просто искам да я попитам какво знае за твоите набези до хладилника между яденетата. Ако не направиш каквото те помолих, предполагам, че тя ще знае.
— Сюзън дори не беше с нас!
— Сигурна съм, че ви е чула, скъпа. Сигурна съм, че и съседите са ви чули. Пък и сестрите просто знаят, нали? Някак инстинктивно е.
Тя се обърна към спалнята.
— Сюзън?
Мег посегна и я хвана за ръката. И сякаш сега бе съвсем друго момиче — уплашено, беззащитно, отчаяно.
— Проклета да си!
Веднага се разбра, че това беше голяма грешка.
Рут се изви и я удари.
— Пипна ли ме? Пипна ли ме, по дяволите? Правиш ми се на смела?
Тя я плесна отново, докато Мег отстъпваше и отново, когато се спъна в хладилника, загуби равновесие и падна на колене. Рут се наведе над нея и я хвана за челюстта, дърпайки я здраво.
— Сега си отвори проклетата уста, чуваш ли? Или ще ви наритам много здраво, и теб, и безценната ти сестричка! Чуваш ли ме? Уили? Дони?
Уили стана и отиде при нея. Дони изглеждаше объркан.
— Дръжте я.
Замръзнах. Всичко се случваше толкова бързо. Знаех, че Дениз седи до мен с изцъклени очи.
— Казах, дръжте я.
Уили стана от мястото си, хвана Мег за дясната ръка и вероятно защото Рут я нараняваше там, където я държеше за челюстта, тя не се възпротиви. Дони остави консервите и бурканите на масата и я хвана отляво. Две от консервените кутии се изтърколиха от масата и изтропаха на пода.
— Сега отваряй, уличнице.
И тогава Мег действително започна да се бори, опита се да се изправи на крака, като ги блъскаше и се въртеше, обаче я държаха здраво. Уили очевидно се забавляваше. Но Дони имаше мрачен вид. Рут я беше хванала с две ръце и се мъчеше да отвори челюстите й.
Мег я ухапа.
Рут извика и се препъна назад. Мег се сгърчи и успя да се изправи на крака. Уили изви ръката й зад гърба й и я дръпна нагоре. Тя извика и се преви на две. Изпаднала в паника, направи опит да се измъкне, като диво затръска лявата си ръка в опит да я извади от хватката на Дони и почти успя, той я държеше доста несигурно и Мег за малко да я измъкне.
Тогава Рут отново пристъпи напред.
За секунда тя просто стоеше там, изучаваше я, търсеше пролука, предполагам. След това сви ръка в юмрук и я удари в корема, точно както мъж би ударил друг мъж и почти толкова силно. Звукът беше сякаш някой удари баскетболна топка.
Мег падна, задъхваше се, бореше се да си поеме въздух.
Дони я пусна.
— Боже! — прошепна Дениз до мен.
Рут отстъпи.
— Искаш да се биеш ли? — попита тя. — Добре. Бий се.
Мег поклати глава.
— Не искаш да се биеш? Не?
Тя пак поклати глава.
Уили погледна майка си.
— Твърде жалко — каза тихо.
Той още държеше Мег за ръката. И сега започна да я извива. Момичето се преви.
— Уили е прав — кимна Рут. — Твърде жалко. Хайде, Мег, мила, бий се. Бий се с него.
Уили отново й изви ръката. Тя подскочи от болка, изпъшка и поклати глава за трети път.
— Е, предполагам, че няма да го направи — реши Рут. — Днес това момиче не прави нищо, което му казвам.
Тя разтърси ръката, която Мег беше ухапала, и я разгледа. Оттам, където седях, изглеждаше просто като червено петънце. Мег не бе пробила кожата или нещо друго.
— Пусни я — нареди Рут.
Той пусна ръката й. Мег се свлече напред. Плачеше.
Не исках да гледам. Отвърнах поглед.
Видях Сюзън, която стоеше в коридора, държеше се за стената, уплашена, гледаше иззад ъгъла. Очите й бяха приковани в сестра й.
— Трябва да тръгвам — казах с глас, който ми звучеше странно плътен.
— Ами потока? — попита Уили.
Звучеше разочаровано, задникът му със задник. Все едно нищо не се беше случило.