Господин Дженингс ни обърна гръб и внимателно я отведе настрани.
— Мамка му — прошепна Дони.
Чух свистене. Небето избухна. Искрящо бели фойерверки се разбиха и заваляха към земята.
— Ооооо — се понесе из тълпата.
И в облялата ни призрачнобяла светлина аз го погледнах. Видях объркване и тревога.
Той винаги се бе държал колебливо по отношение на Мег. И сега беше така.
— Какво ще правиш? — попитах.
Дони поклати глава.
— Няма да й повярва — отсече. — Нищо няма да направи. Ченгетата говорят, но никога не ти правят нищо.
Звучеше като нещо, което Рут ни бе казала веднъж. Ченгетата говорят, но никога не действат.
Той го повтори отново, докато вървяхме обратно към одеялата си, все едно беше неговото верую. Сякаш трябваше да се случи.
Почти като молитва.
Патрулната кола спря пред къщата към осем на следващата вечер. Видях как господин Дженингс се качи по стълбите, почука и Рут го покани вътре. След това зачаках, наблюдавайки от прозореца на дневната. Нещо се обръщаше и обръщаше в стомаха ми.
Родителите ми бяха на рожден ден в "Рицарите на Колумб", а гледачка ми беше Линда Котън — на осемнайсет, луничава и както си мислех — сладка, макар че не можеше да се сравнява с Мег. За седемдесет и пет цента на час нямаше как да й пука по-малко какво точно правех, стига да беше тихо и да не й пречех да гледа "Приключенията на Елъри Куин" по телевизията.
Двамата с Линда имахме уговорка. Аз нямаше да кажа нищо за гаджето й Стив, което идваше понякога, и как двамата се натискаха на дивана по цяла нощ и можех да правя горе-долу каквото си искам, при условие че бях в леглото, преди родителите ми да се приберат. Тя знаеше, че и без това вече ставам твърде голям за бавачки.
Така че изчаках патрулната кола да се махне, след което отидох у Рут. Беше около девет без петнайсет.
Седяха във всекидневната и в трапезарията. Всички те. Беше тихо, никой не помръдваше и имах чувството, че е било така доста дълго време.
Всички гледаха Мег. Дори Сюзън.
Обзе ме много странно чувство.
По-късно, през шейсетте, щях да осъзная какво беше. Щях да отворя писмо от Донаборната комисия и да прочета, че статусът ми сега е сменен на 1 А.
Беше чувство за ескалация.
Че залогът вече бе по-висок.
Стоях на прага. Рут беше тази, която ми обърна внимание.
— Здравей, Дейвид — каза тя тихо. — Седни. Присъедини се към нас.
След това въздъхна.
— Някой би ли ми донесъл една бира?
Уили се изправи, отиде в кухнята, взе една бира за Рут и една за себе си, отвори ги и й подаде едната. След което пак седна.
Рут запали цигара.
Гледах към Мег, която седеше на един сгъваем стол пред празното сиво око на телевизора. Изглеждаше уплашена, но решителна. Сетих се за Гари Купър, който излиза на тихата улица в края на "Точно по пладне".
— Така — промърмори Рут. — Така.
Отпиваше от бирата, пушеше си цигарата.
Джафльо се въртеше на дивана.
За малко да се обърна и пак да си тръгна.
Тогава Дони се изправи в трапезарията. Отиде до Мег. Застана пред нея.
— Ти доведе ченге при майка — натърти той. — При моята майка.
Мег погледна нагоре към него. Лицето й леко се отпусна. Все пак това беше Дони. Колебливият Дони.
— Съжалявам — каза тя. — Трябваше да се уверя, че няма…
Ръката му се стрелна и я зашлеви през лицето.
— Млъквай! Млъквай, ти!
Ръката му остана пред лицето й, в готовност, трепереща.
Изглеждаше сякаш това беше всичко, което можеше да направи, за да не я удари отново, и то много по-силно този път.
Мег го гледаше слисано.
— Седни — тихо се обади Рут.
Дони сякаш не я чу.
— Седни!
Той се отдръпна. Завъртането му кръгом бе почти по военному. Закрачи обратно към трапезарията.
Отново настъпи тишина.
Най-сетне Рут се наведе напред.
— Искам да знам следното. Какво си мислеше, Меги? Какво ти минаваше през ума?
Мег не отговори.
Рут започна да кашля. С онази дълбока, суха нейна кашлица.
След това се овладя.
— Имам предвид, мислеше си, че той ще ви отведе или нещо подобно ли? Теб и Сюзън? Ще ви измъкне от тук? Мога да ти кажа, че няма да стане. Няма да те отведе никъде, момиченце. Защото не му пука. Ако му пукаше, вече да го е направил още при фойерверките, но не е, нали така? Така че какво остава? Какво си мислеше? Може би, че ще се уплаша от него?