— О, това ме кара да се чувствам просто идеално. Майка ти знае, че връзваме малки голи момиченца за дървета. Чудесно.
Той въздъхна.
— Дейвид, ако знаех, че ще се държиш като такъв абсолютен дебил по въпроса, нямаше да ти кажа.
— Аз съм дебил, така ли?
— Да. — Вече беше ядосан.
Метна последната лепкава част от сандвича в устата си. Изправи се.
— Слушай, тъпако. Какво мислиш, че се случва в момента в убежището? Точно в този момент?
Просто седях и го зяпах. Откъде да знам? На кого му пукаше?
И тогава ми просветна. Мег беше там.
— Не — казах аз.
— Да — отвърна Дони.
Отиде до хладилника за кола.
— Глупости.
Той се засмя.
— Ще спреш ли да го повтаряш? Виж, недей да ми вярваш. Иди и погледни сам. Аз се качих само за сандвич.
Изтичах надолу по стълбите. Чувах го как се смее зад мен.
Навън се стъмваше, така че лампите на мазето светеха, голи крушки над пералнята, сушилнята, под стълбите и над дренажната помпа в ъгъла.
Уили стоеше зад Рут на вратата към убежището.
И двамата държаха фенерчета в ръце.
Рут запали своето и го размаха към мен като ченге на блокада по пътя.
— Ето го Дейви — каза.
Уили ме погледна бегло. На кого му пукаше.
Устата ми беше отворена. Чувствах я пресъхнала. Облизах устни. Кимнах на Рут и погледнах край ъгъла през вратата.
Първоначално ми бе трудно да схвана — предполагам, защото беше извън контекста, вероятно защото бе Мег и защото Рут беше тук. Бе като сън — или като игра, която се играе на Хелоуин, когато всички са с костюми и никой не е съвсем разпознаваем, въпреки че знаеш кой кой е. Тогава Дони слезе по стълбите и сложи ръка на рамото ми. Предложи ми колата.
— Видя ли? — започна. — Казах ти.
Видях.
Бяха взели пирони от по десет пенита и ги бяха забили по гредите, които Уили старши бе наредил по тавана — два пирона, на около метър един от друг.
Бяха изрязали две парчета плат и бяха завързали китките на Мег, бяха сложили примка през всеки от пироните, след което бяха пуснали плата до краката на тежката работна маса и ги бяха завързали там вместо горе при пироните, така че да могат да бъдат преправяни, стягани само с развързването на всяко парче, издърпване през примката и връзване отново по-здраво.
Мег стоеше върху малък куп книги — три дебели червени тома на Световната енциклопедия.
Беше със запушена уста и превръзка на очите.
Краката й бяха боси. Шортите и блузата й с къс ръкав бяха мръсни. В пространството между двете можеше да се види пъпът й.
Бе от вдлъбнатия вид.
Джафльо се разхождаше пред нея и прокарваше лъча на фенерчето си нагоре-надолу по тялото й.
Имаше синина точно под превръзката на очите й, върху лявата й буза.
Сюзън седеше на един кашон с консервирани зеленчуци и гледаше. Косата й беше прихваната със синьо парче панделка.
В ъгъла видях куп одеяла и един надуваем дюшек. Осъзнах, че Мег спи там. Зачудих се от колко ли време.
— Всички сме тук — обади се Рут.
Бледа кехлибарена светлина се разливаше от останалата част на мазето, но там вътре беше основно лъчът на Джафльо и сенките се движеха хаотично, когато се движеше и той, а това караше нещата да изглеждат странни, течни и призрачни. Телената мрежа над единствения висок прозорец сякаш се движеше назад и напред с милиметри. Двете подпорни греди, които придържаха тавана, се плъзгаха из стаята под странни ъгли. Брадвата, мотиката, железният лост и лопатата, струпани в ъгъла срещу леглото на Мег изглеждаха сякаш разменяха местата си, уголемяваха се и се смаляваха, докато ги наблюдаваш, променяха формата си.
Падналият пожарогасител пълзеше по пода.
Но в стаята доминираше сянката на самата Мег — главата назад, ръцете далеч една от друга, люлееща се. Беше като рисунка от всички комикси с ужаси, като излязла от "Черната котка" с Лугоши и Карлоф, от списание "Известни чудовища от филмите", от всеки евтин двайсет и пет центов трилър с меки корици за инквизицията, който някога е бил написан. Повечето от тези неща, осъзнах аз, всъщност ги колекционирахме. Беше лесно да си представиш светлина на факли, странни инструменти и шествия, мангали, пълни с горещи въглени.
Потръпнах. Не от хлад, а от потенциала.
— Играта е, че трябва да каже — заяви Джафльо.
— Добре. Какво да каже? — попита Рут.
— Каквото и да е. Нещо тайно.
Рут кимна и се усмихна.
— Звучи добре. Само че как ще го направи със запушена уста?
— Не искаш да го каже веднага, майко — намеси се и Уили. — Все едно, винаги става ясно, когато са готови.