Бях пристъпил по-навътре в стаята. Сега Рут беше изцяло зад мен.
Можех да се чуя как дишам.
Дони коленичи пред Мег и се пресегна нагоре. За момент изглеждаше като обожание, като преклонение.
След това пръстите му се вкопчиха в пликчетата й и ги свалиха надолу по ханша, по бедрата й. Той не бързаше.
И тогава последва още един шок.
Космите на Мег.
Малка туфичка от бледо русо-оранжево, в която блестяха капчици пот.
Видях дребни лунички от вътрешната страна на бедрата й.
Видях малката гънка плът, наполовина скрита между краката й.
Изучавах я. Гърдите й. Как ли бяха на пипане?
Тялото й бе невъобразимо за мен. Космите между краката й. Знаех, че щяха да са меки. По-меки от моите. Исках да я докосна. Тялото й щеше да е горещо. Разтрепери се неудържимо.
Коремът й, бедрата й, стегнатото й бледо бяло дупе.
Желанието за секс завря в мен, сгъсти се.
Стаята вонеше на секс.
Почувствах тежест между краката си. Пристъпих напред, очарован. Минах покрай Сюзън. Видях лицето на Джафльо, бледо и безкръвно, докато гледаше. Видях очите на Уили, които се бяха заковали в онази туфичка долу.
Сега Мег беше спряла да плаче.
Обърнах се да погледна Рут. И тя се бе приближила, вече стоеше от вътрешната страна на вратата. Видях лявата й ръка да се движи по дясната й гърда, с леко присвити пръсти, след което я отпусна.
Дони бе коленичил пред Мег и гледаше нагоре.
— Признай — каза.
Тялото й трепереше неконтролируемо.
Подушвах потта й.
Кимна. Трябваше да кимне.
Беше се предала.
— Отпусни въжетата — обърна се той към Уили.
Уили отиде при масата и развърза въжетата, отпусна ги малко, докато краката й стъпиха изцяло на голия цимент и след това ги върза отново.
Главата й падна напред с облекчение.
Дони се изправи и махна превръзката от устата й. Осъзнах, че това беше жълтият шал на Рут. После Мег отвори уста и той извади парцала, който бяха намачкали и натикали там. Хвърли го на земята, а шалчето сложи в задния джоб на дънките си. Едно крайче остана да виси навън. За момент приличаше на фермер.
— Може ли…? Ръцете ми… — каза тя. — Раменете… ме болят.
— Не — отсече Дони. — Това е. Толкова получаваш.
— Признай — обади се Джафльо.
— Разкажи ни как си играеш със себе си — добави Уили. — Обзалагам се, че си вкарваш пръста, нали?
— Не. Кажи ни за сифилиса — Джафльо се засмя.
— Да, за трипера — допълни Уили с подхилване.
— Плачи — нареди Джафльо.
— Вече плаках — отговори Мег и си личеше, че си е върнала малко от добрата стара твърдост сега, когато не я болеше толкова.
Джафльо сви рамене.
— Ами плачи пак.
Мег замълча.
Забелязах, че зърната й бяха станали по-меки, гладко копринено блестящо розово.
Боже! Беше красива.
Все едно ми прочете мислите.
— Дейвид тук ли е? — попита тя.
Уили и Дони ме погледнаха. Не можех да отговоря.
— Тук е — каза Уили.
— Дейвид… — започна Мег.
После мисля, че не успя да довърши. Но и нямаше нужда. Разбрах го по начина, по който го каза. Не искаше да съм там.
Знаех и защо. И това знание ме засрами, както и тя ме бе засрамила по-рано. Но не можех да си тръгна. Другите бяха там. Освен това и не исках. Исках да видя. Трябваше да видя. Срамът погледна право в очите на желанието и извърна поглед.
— А Сюзън?
— Да. И тя — отвърна Дони.
— О, Боже.
— Заеби това — намеси се Джафльо. — На кого му пука за Сюзън? Къде е признанието?
И сега Мег звучеше изморена и възрастна.
— Признанието е глупост. Няма признание.
Това ни спря.
— Можем да те дръпнем отново нагоре — заплаши Уили.
— Знам.
— Можем да те бичуваме — подхвърли Джафльо.
Мег поклати глава.
— Моля ви. Просто ме оставете на мира. Оставете ме. Няма признание.
Въпросът е, че всъщност никой не очакваше това.
За момент всички просто стояхме наоколо и чакахме някой да каже нещо. Нещо, което да я убеди да играе Играта така, както трябваше. Или да я накара насила. Или може би Уили да навие въжетата отново, както беше казал. Каквото и да е, което би продължило преживяването.
Но в тези няколко секунди нещо изчезна. За да си го върнем, трябваше да започнем отново отначало. Мисля, че всички го знаехме. Сладкото опияняващо чувство за опасност внезапно се бе изплъзнало. Беше изчезнало, щом тя започна да говори.