Това бе ключът.
Като говореше, отново беше Мег. Не някаква красива, гола жертва, а Мег. Човешко същество с разум, с глас, с който да изрази мислите си, и дори вероятно със свои собствени права.
Да й се отпуши устата беше грешка.
Остави ни да се чувстваме сърдити, ядосани и изнервени. И така стояхме там.
Рут наруши мълчанието.
— Можем да го направим.
— Кое да направим? — попита Уили.
— Да направим каквото казва. Да я оставим. Да я оставим малко да си помисли. Изглежда ми в реда на нещата.
Поразмишлявахме над това.
— Да — съгласи се Джафльо. — Да я оставим сама. В тъмното. Просто да си виси.
По този начин, мина ми през ума, щяхме да започнем отначало.
Уили сви рамене.
Дони погледна Мег. Виждах, че не иска да си тръгва. Гледаше я съсредоточено.
Вдигна ръката си. Бавно и нерешително я приближи към гърдите й.
И внезапно, сякаш бях част от него, почувствах собствената си ръка там, пръстите ми почти я докосваха. Почти усещах хлъзгавата влажна топлина на кожата й.
— Не-е — проточи Рут. — Не.
Дони я погледна. И спря. На милиметри от гърдата на Мег.
Поех си въздух.
— Няма да пипаш това момиче — каза Рут. — Не искам никой от вас да я пипа.
Той отпусна ръка.
— Момиче като нея дори не е чисто. Дръжте си ръцете далече от нея. Чувате ли?
Чувахме.
— Да, майко — смотолеви Дони.
Тя се обърна да си върви. Смачка с крак фаса от цигарата си на земята и ни махна.
— Хайде — подкани ни Рут. — Но първо е по-добре отново да й запушите устата.
Обърнах се към Дони, който гледаше парцала на земята.
— Мръсен е — отбеляза той.
— Не е толкова мръсен — възрази Рут. — Не желая да ни крещи на главите цяла нощ. Слагай го.
След това се приближи към Мег.
— Искам да си помислиш за едно нещо, момиче — заговори тя. — Добре де, всъщност за две неща. Първо, че можеше малката ти сестра да виси тук, а не ти. И второ, че знам някои от нещата, с които си сгрешила. И искам да ги чуя. Така че може би това признаване не е чак такава детска игра все пак. Мога да го чуя от едната от вас или мога да го чуя от другата. Помисли си за това — завърши, след което се обърна и излезе.
Чухме я как се качва по стълбите.
Дони запуши устата на Мег.
В този момент можеше да я докосне, но не го направи.
Все едно Рут още беше в стаята и гледаше. Едно присъствие, което бе много повече от витаещата миризма на цигарите й и в същото време точно толкова нереално. Сякаш Рут беше призрак, който ни преследваше, синовете й и мен. Който щеше да ни преследва завинаги, ако не й се подчинявахме.
И тогава мисля, че осъзнах острия ръб на бръснача, който бе наточила с позволението си.
Това беше шоуто на Рут, единствено на Рут.
Нямаше Игра.
И по тази сметка излизаше, че не само Мег, но и всички ние бяхме съблечени голи и висяхме там.
Докато лежахме в леглата, мисълта за Мег ни бе обладала. Не можехме да заспим.
Времето минаваше в абсолютна тишина и тогава някой казваше нещо — как изглеждаше, когато Уили махна и последната книга, какво ли е чувството да стоиш там толкова време с ръце, вързани над главата, дали болеше, какво беше да видиш най-накрая голото тяло на момиче. После говорехме известно време, но почти веднага отново се умълчавахме, докато всеки от нас се увиваше в собствения си пашкул от мисли и мечти.
Но в тези мечти имаше само едно нещо. Мег. Мег, както я бяхме оставили.
И накрая трябваше да я видим отново.
Дони едва го бе предложил, когато видяхме възможните рискове. Рут ни бе казала да я оставим на мира.
Къщата беше малка и звуците се разнасяха, а Рут спеше само през една тънка врата, в стаята на Сюзън — дали и Сюзън лежеше будна като нас? Мислейки си за сестра си? — точно над убежището. Ако Рут се събудеше и ни хванеше, можеше да се случи немислимото — да ни изключи всичките за в бъдеще.
Вече знаехме, че ще има такова бъдеще.
Но образите, които бяхме запомнили, бяха твърде силни. Все едно имахме нужда от потвърждение, че наистина се бяхме намирали там. Голотата на Мег и достъпността й бяха като песен на сирена. Абсолютно примамващи.
Трябваше да рискуваме.
Нощта беше безлунна и черна.
Дони и аз слязохме от горните легла. Уили и Джафльо се измъкнаха от долните.
Вратата на Рут бе затворена.
Минахме на пръсти покрай нея. Поне веднъж Джафльо устоя на импулса да се изхили.