— Хайде. Хапни си още.
Мег поклати глава.
— Прекалено е… Не мога. Устата ми е много пресъхнала. Може ли да почакам? Да го изям малко по-късно? Ще изпия чая.
— Няма да хабя храна, Мег. Храната е скъпа. Направих филийките за теб.
— Аз… знам. Само че…
— Какво искаш от мен? Да ги изхвърля?
— Не. Не може ли просто да ги оставиш тук? Ще ги изям след малко.
— Тогава ще са твърди. Трябва да ядеш сега. Докато са пресни. Ще привлекат буболечки. Хлебарки. Мравки. Няма да търпя буболечки в къщата си.
Това беше леко смешно, тъй като няколко мухи вече бръмчаха наоколо.
— Ще ги изям съвсем скоро, Рут. Обещавам.
Рут изглежда обмисляше въпроса. Промени стойката си, краката по-близо един до друг и скръсти ръце пред гърдите си.
— Мег, скъпа — започна, — искам да се опиташ да ги изядеш сега. Полезно е за теб.
— Знам, че е така. Но сега ми е трудно. Ще си изпия чая, става ли?
Тя вдигна чашата до устните си.
— Не се очаква да бъде лесно — отвърна Рут. — Никой не е казвал, че ще бъде лесно.
Тя се засмя.
— Ти си жена, Мег. Това е трудно — не е лесно.
Мег погледна към нея, кимна и продължи да отпива от чая.
Дони, Джафльо и аз седяхме по пижами на прага и наблюдавахме.
Аз самият започвах да огладнявам. Но нито Рут, нито Мег ни обръщаха внимание.
Рут наблюдаваше момичето и Мег не отделяше поглед от Рут и отпиваше, малки, внимателни глътки, защото чаят беше все още парещо горещ. Чувахме вятъра и дъжда отвън, дренажната помпа, която се включваше за известно време и спираше, а Мег все така отпиваше и Рут все така я гледаше.
След това Мег погледна надолу за момент, вдиша топлата ароматна пара от чая с явна наслада.
И Рут избухна.
Изби чашата от ръцете й. Тя се разби на парчета във варосаната тухлена стена. Чаят потече по нея, с цвят на урина.
— Изяж я! — заби пръст във филийката.
Беше се изплъзнала наполовина извън картонената чиния.
Мег вдигна ръце.
— Добре! Хубаво! Ще я изям! Ще я изям веднага! Може ли?
Рут се наведе към нея, така че носовете им почти се допираха и Мег не можеше да отхапе, дори и да искаше — не и без да забие филийката в лицето на Рут. Което нямаше да е добра идея. Защото тя беше направо бясна.
— Съсипа стената на Уили — изсъска Рут. — Мамка ти, счупи ми чашата. Мислиш ли, че са евтини? Че чаят е евтин?
— Съжалявам — Мег взе препечената филийка, но Рут бе все още близо до нея. — Ще ям. Става ли? Рут?
— И добре ще направиш, мамка му.
— Ще го направя.
— Съсипа стената на Уили.
— Съжалявам.
— Кой ще я изчисти? Кой ще изчисти стената?
— Аз. Съжалявам, Рут. Наистина.
— Да го духаш, сестро. Знаеш ли кой ще я изчисти?
Мег не отговори. Личеше си, че не знае какво да каже. Рут просто изглежда се вбесяваше все повече и повече и като че ли нищо не беше в състояние да я успокои.
— Знаеш ли?
— Н-не.
Рут се изправи и изрева:
— Сюююзън! Сююзън! Ела тука!
Мег се опита да се изправи. Рут я събори обратно.
И този път филийките наистина се изсипаха и паднаха на пода. Мег се пресегна, за да ги вдигне и хвана тази, от която беше отхапала. Но кафявият пантоф на Рут се спусна върху другата.
— Забрави! — кресна. — Не искаш да ядеш, не ти трябва да ядеш. Тя сграбчи картонената чиния. Останалата част от филийката полетя във въздуха.
— Мислиш, че трябва да ти готвя? Малка кучка. Малка неблагодарница!
Сюзън дойде, клатушкайки се по стълбите. Можеше да я чуеш много преди да я видиш.
— Сюзън, идвай тука!
— Да, госпожо Чандлър.
Направихме й място да мине. Докато вървеше покрай Джафльо, той се поклони и се изкикоти.
— Млъквай — скастри го Дони.
Но тя наистина изглеждаше изпълнена с твърде много достойнство за малко момиченце, беше облечена спретнато, вървеше изключително внимателно и имаше сериозен вид.
— Отивай до масата — заповяда Рут.
Детето направи каквото му бе казано.
— Обърни се.
Сюзън се обърна с лице към масата. Рут погледна към Мег, след това изниза колана си.
— Ето как чистим стената — продължи тя. — Чистим стената, като започваме на чисто.
Завъртя се към нас.
— Някой от вас, момчета, да дойде тук, да й вдигне роклята и да й свали гащите.
Това беше първото нещо, което ни каза онази сутрин.
Мег отново опита да се изправи, но Рут пак я събори грубо обратно.
— Ще установим правило — отсече. — Не ми се подчиняваш, правиш ми се на умна, отговаряш ми, каквото и да е от този род, госпожичке — и тя ще плаща. Тя ще яде пердаха. А ти ще гледаш. Ще опитаме така. И ако това не свърши работа, ще опитаме нещо друго.