Знаех достатъчно, за да ми е ясно, че ако си момче, трябва да обсъдиш някои неща с баща си.
И се опитах.
Сега, след като бях по-голям, от време на време трябваше да прекарвам някакви часове в "Орлово гнездо", да помагам със зареждането на стока, с почистването и с какво ли още не. Работех върху грила в кухнята с точилото и вода със сода, като избутвах мазнината през страничните дупки с точилото, докато грилът бавно изстиваше и водата със сода отпускаше мазнината — черна работа, от типа, който бях виждал Мег да върши хиляди пъти, когато внезапно започнах да говоря.
Баща ми правеше салата от скариди, добавяйки парченца хляб в нея, за да я изкара по-голяма.
Точно пристигаше доставка на алкохол и през частта с прозореца между бара и кухнята можехме да видим Хоуди, бармана от дневната смяна, който отмяташе кашоните в списъка с поръчката и спореше с доставчика за две касетки водка. Беше от нашата марка и очевидно човекът го бе ощетил. Хоуди беше бесен. Той бе тънък като клечка и нравът му беше достатъчно избухлив, за да го задържи в ареста през половината война. Доставчикът се потеше.
Баща ми гледаше и се забавляваше. Освен за Хоуди, две касетки не бяха кой знае какво. Стига баща ми да не плащаше за нещо, което не получаваше. Но може би точно гневът на Хоуди ме накара да започна.
— Татко — казах. — Някога виждал ли си момче да удря момиче?
Баща ми вдигна рамене.
— Да, предполагам. Деца. Пияници. Виждал съм няколко пъти. Защо?
— Мислиш ли, че някога е… нормално… да го направиш?
— Да е нормално? Имаш предвид да е оправдано?
— Да.
Той се засмя.
— Този е труден. Една жена понякога наистина може да те изкара извън нерви. По принцип бих казал, че не. Искам да кажа, сигурно има и по-добър начин да се разбереш с някоя жена. Трябва да имаш предвид, че жените са слабият пол. Това е все едно да си побойник, сещаш ли се?
Избърса ръце в престилката си. След това се усмихна.
— Въпросът е, трябва да ти кажа, че съм ги виждал да си го заслужават от време на време. Като работиш в бар, виждаш такива неща. Жената си пийва повечко, става агресивна, шумна, дори може да блъсне човека, с който е. И какво се предполага да направи той? Просто да си седи? И той й перва един. Трябва да прекъсваш тези неща моментално. Разбираш ли, това е изключението, което потвърждава правилото. Никога не бива да удряш жена, никога, и, не дай си боже, някога да те хвана да го правиш. Защото ако те хвана, край с тебе. Но понякога няма нищо друго, което можеш да направиш. Предизвикват те. Разбираш ли? Работи и по двата начина.
Потях се. Беше колкото от разговора, толкова и от работата, но заради работата си имах извинение.
Баща ми бе подхванал салата от риба тон. И в нея имаше хляб и малко кисели краставички. В съседната стая Хоуди беше закарал човека обратно до камиона, за да търсят изчезналата водка.
Опитах се да разбера какво ми казва — никога не бе нормално, но понякога беше.
Предизвикват те.
Това ми остана в главата. Дали Мег бе предизвикала Рут твърде много в някакъв момент? Дали бе направила нещо, което не бях видял?
Дали това беше "никога" или "понякога" ситуация?
— Защо питаш? — поинтересува се баща ми.
— Не знам — отвърнах. — Просто си говорехме.
Той кимна.
— Е, най-добре е да се сдържаш. Мъже или жени. Така не си навличаш неприятности.
— Да, сър.
Налях още малко вода със сода върху грила и я загледах как цвърчи.
— Хората казват, че бащата на Еди бие госпожа Крокър. Както и Дениз и Еди.
Баща ми се намръщи.
— Да. Знам.
— Искаш да кажеш, че е вярно.
— Не съм казал, че е вярно.
— Но е вярно, нали?
Той въздъхна.
— Слушай, не знам защо внезапно това те заинтересува толкова. Но си достатъчно голям, за да знаеш, да разбереш… че е както казах преди малко. Понякога те предизвикват, мъжът се чувства предизвикан и прави това… което знае, че не би трябвало да прави.
И беше прав. Бях достатъчно голям, за да разбера. Чух и подтекст тук. Далечен като ехото на Хоуди, който викаше на доставчика отвън.
В някакъв момент и по някаква причина баща ми бе ударил майка ми.
И дори наполовина си го припомних. Как се събуждам от дълбок сън. Трясъкът на мебелите. Викането. И една плесница.