Тя запали нова "Тарейтън" от угарката на предишната и хвърли фаса на земята. Предположих, че не ме е забелязала зад себе си или пък не й пукаше, защото въпреки че Мег гледаше право в мен със странно изражение на лицето и въпреки че бях вдигнал обичайния шум, докато слизах по старите скърцащи стълби, Рут не се обърна, нито спря да говори, дори когато палеше цигарата. Продължи да говори през пушека.
— Но татко пиеше като Уили — продължи тя — и го чувах. Чувах го как се прибира нощем и отива право в леглото и яхва майка ми като кобила. Чувах ги как се боричкат, как майка ми вика: "Не-не-не" и по някой и друг случаен шамар от време на време и това също беше точно като Уили. Защото жените повтарят същите грешки, които са правили и майките им, отдавайки се на мъжете. И аз имах същата слабост и така се озовах с всички тези момчета, с които той ме остави да гладуваме. Не мога да работя както по-рано, по време на войната. Мъжете получават всички работни места сега. А аз имам деца да отглеждам.
О, Уили праща чековете, но това не е достатъчно. Знаеш го. Виждащ го. И вашите чекове не помагат особено.
Разбираш ли какво ти казвам? Ти имаш Проклятието. И нямам предвид цикъла ти. Имаш го дори по-зле, отколкото аз някога съм го имала. Подушвам го върху теб, Меги! Ще правиш точно това, което и аз, и майка ми сме правили с някое скапано ирландско копеле, което ще те пребива и ще те чука, ще те кара да го харесваш, ще те кара да го обичаш и след това, бам, и ще изчезне.
Това чукане. Това е. Това топло влажно твое котенце. Това е Проклятието, разбираш ли? Проклятието на Ева. Това е слабостта. Там ни хващат.
Казвам ти. Една жена не е нищо, освен курва и животно. Трябва да го разбереш, трябва да го запомниш. Само я използват, шибат и наказват. Нищо друго, освен тъпа загубена курва с дупка в нея и това е, което винаги ще бъде.
Единственото нещо, което мога да направя за теб, е това, което правя. Мога да опитам някак да го изгоря от теб.
Рут запали клечка кибрит.
— Разбираш ли?
Хвърли я по жълтата рокля на Мег. Тя угасна, когато я достигна и падна пушейки на пода. Рут запали още една.
— Разбираш ли?
Наведе се повече този път, хвърля и когато клечката уцели роклята, все още гореше. Падна между диплите. Мег се заизвива на подпората и успя да я изтръска.
— Силно младо здраво момиче като теб — мислиш си, че миришеш толкова прясно и хубаво. Но на мен ми миришеш на изгоряло. На гореща путка. Имаш Проклятието и слабостта. Имаш ги, Меги.
Малко черно петънце се бе появило на роклята й, там, където я беше докоснала клечката. Мег ме гледаше и издаваше звуци иззад парцала.
Рут хвърли цигарата си и премести крак, за да я стъпче.
После стана от стола, наведе се напред и запали нова клечка. Стаята внезапно се насити с миризмата на сяра.
Тя я задържа до подгъва на роклята.
— Разбираш ли? Мислех, че ще си ми благодарна.
Мег се сгърчи, борейки се здраво с въжетата. Подгъвът се овъгли в кафяво и после в черно, но не се запали.
Клечката изгоря почти докрай. Рут я изгаси и я пусна на земята.
След това запали още една.
Задържа я до подгъва, на същото място, което вече бе горила. Имах чувството, че гледам странен луд учен, който провежда експеримент в някой филм.
Обгорената рокля миришеше на гладене.
Мег се бореше. Рут просто хвана роклята й в ръка и задържа клечката, докато не пламна, след което я пусна обратно върху крака на Мег.
Гледах как тънката линийка от пламъка започна да пълзи.
Да се разпростира.
Беше като Джафльо и войничетата му в печката. Само че сега бе наистина. Високите заглушени писъци на Мег го правеха истинско.
Вече беше до средата на бедрото й.
Започнах да се движа, за да угася пламъците с ръце. Тогава Рут се пресегна и поля роклята й с колата, която стоеше до нея на пода.
Погледна ме, смеейки се.
Мег се отпусна облекчено.
Предполагам, че изглеждах доста уплашен. Защото Рут продължаваше да се смее. И осъзнах, че част от нея трябва да е знаела, че съм зад нея през цялото време. Но не я интересуваше. Това, че подслушвах, нямаше значение. Нищо нямаше значение, освен концентрацията й върху урока, който преподаваше на Мег. Имаше нещо в очите й, нещо, което не бях виждал преди.
След това го виждах.
Твърде често.
В очите на първата ми жена след втория й нервен срив. В очите на някои от спътниците й в "почивния дом". Един от които, ми беше казано, убил жена си и невръстното си дете с чифт градински ножици.