Това е студена, абсолютна празнота, в която няма никакъв смях. Никакво съчувствие и никаква милост. Диво е. Като очите на животно, тръгнало на лов.
Като очите на змия.
Това беше Рут.
— Какво мислиш? — попита ме. — Дали ще ме послуша?
— Не знам — казах.
— Искаш ли да поиграем карти?
— Карти?
— Лудите осмици или нещо друго.
— Да. Предполагам.
"Каквото и да е" — помислих си. Каквото и да поискаш.
— Само докато се приберат момчетата — добави тя.
Отидохме горе, играхме и мисля, че не си казахме и десет думи по време на цялата игра.
Аз изпих много кола. Рут изпуши много цигари.
Тя спечели.
Оказа се, че Дони, Уили и Джафльо са били на дневна прожекция на "Как да направиш чудовище". Това обикновено би ме ядосало, понеже само преди няколко месеца бяхме ходили да гледаме двойна прожекция на "Аз бях върколак-тийнейджър" и "Аз бях Франкенщайн-тийнейджър", а този филм беше нещо като продължение със същите чудовища и трябваше да ме изчакат или поне да ми напомнят. Но те казаха, че не бил толкова хубав, колкото предишните два така или иначе, а аз още си мислех за онова, което бях видял долу, и когато Рут и аз стигнахме до последните няколко раздавания, темата се завъртя около Мег.
— Тя смърди — заяви Джафльо. — Мръсна е. Трябва да я измием.
Не бях забелязал никаква воня.
Само камфор, дим и сяра.
А и това, казано от Джафльо.
— Добра идея — съгласи се Дони. — Отдавна не се е случвало. Обзалагам се, че ще й хареса.
— На кого му пука какво й харесва? — изсумтя Уили.
Рут само слушаше.
— Ще трябва да я оставим да се качи горе — замисли се Дони. — Може да се опита да избяга.
— Да, бе. И къде ще отиде? — намеси се Джафльо. — Накъде ще избяга? Можем и да я вържем.
— Предполагам.
— Можем да доведем и Сюзън.
— Сигурно.
— Къде е тя?
— Сюзън си е в стаята — обади се Рут. — Мисля, че се крие от мен.
— Нее — поклати глава Дони. — Тя чете през цялото време.
— Крие се. Мисля, че се крие.
Очите на Рут още ми изглеждаха странни и бляскави и май и на останалите също им се струваше така. Защото никой не се опита да й противоречи повече.
— Какво ще кажеш, майко? — попита Джафльо. — Може ли?
Играта ни на карти беше свършила, но Рут все още седеше и бъркаше тестето. След това кимна.
— Мисля, че добре ще й дойде — каза тя глухо.
— Ще трябва да я съблечем — отбеляза Уили.
— Аз ще го направя — реши Рут. — Нали помните, момчета.
— Да — потвърди Джафльо. — Помним. Да не пипаме.
— Точно така.
Погледнах Уили и Дони. Уили се мръщеше. Ръцете му бяха в джобовете. Пристъпваше от крак на крак, беше се изгърбил.
Какъв малоумник, помислих си.
Но Дони изглеждаше замислен, като възрастен мъж с цел и работа, която трябва да свърши, и сега обмисля най-добрия и най-ефикасния начин да го направи.
Джафльо се усмихна широко.
— Добре, да я хванем!
Измарширувахме надолу, Рут както винаги се влачеше най-отзад.
Дони я отвърза, първо краката и след това ръцете, даде й малко време да си разтърка китките и след това ги върза отново пред нея. Свали й парцала от устата и го прибра в джоба си.
Никой не спомена изгарянията или петната от кола по роклята й. Въпреки че това трябваше да е първото, което забелязваш.
Мег си облиза устните.
— Нещо за пиене? — попита тя.
— След минутка — обеща Дони. — Отиваме горе.
— Така ли?
— Да.
Мег не попита защо.
Държейки въжето, Дони я заведе горе, Джафльо беше пред него, а Уили и аз бяхме точно зад тях. Рут отново вървеше по-назад от нас. Много добре я усещах, там отзад. Нещо не беше наред с нея — в това бях сигурен. Изглеждаше уморена, дистанцирана, сякаш не бе изцяло там. Стъпките й по стъпалата като че ли бяха по-леки от нашите, по-леки, отколкото трябваше да бъдат, едва доловим шепот — сякаш се движеше бавно и трудно, сякаш беше качила десет килограма. Тогава не знаех много за умствените проблеми, но знаех, че това, което виждах, не бе съвсем нормално. Тя ме притесняваше.
Когато се качихме, Дони сложи Мег да седне до масата във всекидневната и й наля чаша вода от кухненската мивка.
За пръв път забелязах мивката. Беше пълна с мръсни чинии, повече отколкото биха ползвали само за един ден. По-скоро чиниите от два или три дни бяха натикани там.
И след като видях това, забелязах и други неща, което ме накара да се поогледам малко наоколо.