Не бях дете, което се впечатлява от праха. Кой ли го правеше? Но сега забелязах колко е прашно и мръсно, най-много личеше по крайните масички във всекидневната зад мен, където имаше отпечатъци от ръце по повърхността. Масата пред Мег бе обсипана с трохички хляб. Пепелникът до нея изглеждаше, все едно не е чистен от десетилетия. Видях две кибритени клечки върху изтривалката в коридора до парче хартия, което изглеждаше като смачкана горна част от кутия цигари, небрежно изхвърлена там.
Изпитах някакво много странно усещане. За нещо, което върви надолу. Което бавно се разпада.
Мег допи чашата с вода и помоли за още една. "Моля" — каза тя.
— Не се притеснявай — усмихна се Уили. — Ще получиш вода.
Мег доби объркан вид.
— Ще те измием — поясни той.
— Какво?
— Момчетата решиха, че ще е хубаво да си вземеш душ — намеси се Рут. — Това ще ти хареса, нали?
Мег се поколеба. Разбираемо защо. Не беше същото, което Уили бе казал. Той бе казал "ще те измием".
— Д-да — отговори тя.
— Много мило от тяхна страна — добави Рут. — Радвам се, че си доволна.
Тя сякаш говореше на себе си, почти мънкаше.
Дони и аз се спогледахме. Виждах, че той се притесняваше малко за нея.
— Мисля, че ще си взема една бира — реши Рут.
Тя стана и отиде в кухнята.
— Някой друг да иска?
Изглежда никой не искаше. Това само по себе си беше необичайно. Рут надникна в хладилника. Огледа го. След това отново го затвори.
— Не е останала нито една — отбеляза, тътрейки се обратно към всекидневната. — Защо никой не е купил бира?
— Майко — погледна я Дони. — Не можем. Деца сме. Не ни позволяват да купуваме бира.
Рут захихика.
— Вярно.
След това отново се обърна.
— Тогава ще си сипя скоч.
Тя бръкна в шкафа и извади бутилка. Върна се в трапезарията, взе чашата за вода на Мег и си сипа около пет сантиметра от течността.
— Ще го правим ли или не? — попита Уили.
Рут отпи.
— Разбира се — каза тя.
Мег погледна всеки от нас.
— Не разбирам — въздъхна. — Какво да правите? Мислех, че аз… Че ще ми позволите да си взема душ.
— Така е — потвърди Дони.
— Но трябва да те наглеждаме все пак — добави Рут.
Тя отпи нова глътка и алкохолът сякаш внезапно запали огън в дъното на очите й.
— За да сме сигурни, че ще си чиста — допълни.
Тогава Мег я разбра.
— Не искам — каза.
— Няма значение какво искаш — обади се Уили. — Има значение само какво искаме ние.
— Смърдиш — изсумтя Джафльо. — Трябва ти душ.
— Вече е решено — заяви Дони.
Тя погледна Рут. Рут се наведе над чашата си, гледайки я като стара изморена хищна птица.
— Защо не можете просто… да ми оставите… малко уединение?
Рут се засмя.
— Мислех, че ти е стигнало уединението там долу по цял ден.
— Нямах това предвид. Имах предвид…
— Знам какво имаш предвид. И отговорът е, че не можем да ти вярваме. Не можем да ти вярваме за едно, не можем и за друго. Ще влезеш вътре, ще се понамокриш малко, а това не е "чисто".
— Не, няма. Кълна се, че няма. Бих убила за един душ.
Рут сви рамене.
— Ами добре. Получаваш го. И не трябва да убиваш за него, нали?
— Моля те.
Рут махна с ръка.
— Сега съблечи тази рокля, преди да си ме ядосала.
Мег погледна всеки един от нас поотделно и след това предполагам реши, че душ под надзор все пак е по-добре от никакъв душ, защото въздъхна.
— Ръцете ми — протегна ги тя.
— Вярно — кимна Рут. — Свали й ципа, Дони. След това й развържи ръцете. После пак ги вържи.
— Аз?
— Да.
И аз бях леко изненадан. Вероятно беше решила да смекчи малко правилото да не пипаме.
Мег се изправи и Дони също. Роклята имаше цип до средата на гърба. Той го дръпна. След това отиде отново зад нея, за да свали роклята от рамената й.
— Може ли поне да получа кърпа?
Рут се усмихна.
— Все още не си мокра — каза тя и кимна на Дони.
Мег затвори очи и застана съвсем неподвижна и скована, докато Дони хвана късите набрани ръкави и ги дръпна по ръцете й, оголвайки гърдите й, след това хълбоците и бедрата й. Накрая роклята падна изцяло на пода. Мег я прекрачи. Очите й все още бяха здраво затворени. Сякаш ако тя не ни виждаше и ние не виждахме нея.
— Завържи я отново — нареди Рут.
Осъзнах, че съм затаил дъх.
Дони отиде пред Мег. Тя събра ръцете си и Дони започна да ги завързва.
— Не — обади се Рут. — Този път ги вържи отзад.