Очите на Мег рязко се отвориха.
— Отзад! Как ще се мия, ако…
Рут се изправи.
— Мамка му! Не ми се опъвай, момиче! Ако кажа отзад, значи ще са отзад, а ако кажа да си ги завреш в гъза, значи ще трябва да го направиш! Не ми се опъвай! Чуваш ли? Мамка му! Мамка ти! Аз ще те мия — така ще стане! Сега прави каквото ти се казва. Бързо!
Виждаше се, че Мег бе уплашена, но не се съпротивляваше, когато Дони хвана ръцете й отзад и ги завърза за китките. Отново затвори очи. Само че този път имаше малки мокри езерца около тях.
— Добре, водете я — заповяда Рут.
Дони я поведе по тесния коридор към банята. Ние ги следвахме. Банята беше малка, но всички се скупчихме вътре.
Джафльо седна на тоалетната чиния. Уили се подпря на мивката. Аз застанах до него.
В коридора срещу банята имаше килер и Рут тършуваше из него. Излезе оттам с чифт жълти гумени ръкавици.
Сложи си ги. Стигаха й чак до лактите.
Наведе се и пусна водата във ваната.
На кранчето пишеше "Т" за топла вода.
Тя завъртя само него.
Остави я да потече известно време.
Пробва я с ръка, като струята обливаше гумената ръкавица.
Устата й беше тънка сурова линия.
Водата течеше силно и изпускаше пара. Плющеше в канала. След това Рут смени на "душ" и дръпна прозрачната найлонова завеса.
Банята се изпълни с пара.
Очите на Мег все още бяха затворени. Сълзи се стичаха по страните й.
Мъглата от парата обгърна всички ни.
Внезапно Мег я усети. И разбра какво означава.
Тя отвори очи и се метна назад, уплашена и пищяща, но Дони вече я бе хванал за едната ръка, а Рут улови другата. Мег се бореше с тях, дърпаше се и се извиваше, крещеше: "Не, не!" И беше силна. Все още беше силна.
Рут я изпусна.
— Мамка ти! — изрева тя. — Искаш ли да доведа сестра ти? Искаш ли да доведа безценната ти Сюзън? Искаш ли тя да е там вместо теб? Да гори?
Мег се изви към нея. Внезапно бясна. Подивяла. Полудяла.
— Да! — изкрещя. — Да! Кучка такава! Доведи Сюзън! Доведи я! Вече не ми пука!
Рут я погледна с присвити очи. След това се обърна към Уили. Сви рамене.
— Доведи я — каза му тя небрежно.
Не се наложи.
Обърнах се, когато той мина покрай мен и го видях да спира, тъй като Сюзън вече бе там, стоеше и ни гледаше от коридора. И тя плачеше.
Мег също я видя.
И се срина.
— Нееее — изплака тя. — Нееее. Моооляяя…
И за момент останахме смълчани в тежката топла мъгла, заслушани във врящата пара и хълцането й. Знаехме какво ще се случи. Знаехме как ще бъде.
След това Рут дръпна завесата.
— Вкарай я — нареди на Дони. — И се пази.
Гледах как я натикват вътре и как Рут наглася дюзата на душа, за да праща изгарящите пръски бавно по краката й, бедрата й, корема й и накрая по гърдите й, да се разпръскват по зърната й, докато отзад ръцете й отчаяно се напрягаха да се освободят, и навсякъде, където уцелваше водата, кожата внезапно почервеняваше, червено, цветът на болката, — докато накрая не можах да издържа писъците.
И побягнах.
ЧАСТ ПЕТА
Но само веднъж.
Не бягах повече.
След този ден бях пристрастен и наркотикът ми беше знанието. Знанието какво е възможно. Знанието докъде може да се стигне. Докъде биха посмели да го докарат.
Винаги бяха "те". Аз бях отвън или поне така се чувствах. От Мег и Сюзън от една страна и от Чандлърови от друга. Не бях участвал в нищо директно. Бях гледал. Не бях докосвал. И това бе всичко. Докато поддържах тази позиция, можех да си представям, че съм, ако не невинен, то поне не съвсем виновен.
Беше като да си на кино. Понякога филмът бе страшен, да — човек се чудеше дали главният герой и героинята ще успеят да се справят. Но само толкова. Просто един филм. Когато свършеше, щеше да станеш, прилично уплашен и развълнуван, и да си тръгнеш от тъмното, да го оставиш зад себе си.
А понякога беше повече като вида филми, които се появиха по-късно през шейсетте — основно чужди филми, — където основното чувство, което изпитваш, бе, че обитаваш някаква забележителна, хипнотична плътност от неясна илюзия, от слоеве и слоеве от значения, които накрая показваха абсолютна липса на значение, където актьори с безизразни лица се движеха пасивно из сюрреалистични кошмарни пейзажи, изпразнени от емоции, носени от течението.
Като мен.
Разбира се, ние сами пишехме и режисирахме тези наши въображаеми филми, както и сами си ги гледахме. Така че, предполагам, беше неизбежно да добавим още хора в списъка с участниците.