Ръцете й бяха вързани отзад.
Имаше кутийки от бира и кола по земята. Цигарен дим тегнеше над стаята в дебели сиви движещи се облаци. В някакъв момент по радиото пуснаха стар хит на Джери-Лий-Луис, "Без дъх", всички се засмяха и започнаха да припяват.
Накрая оставихме Мег на земята, насинена и хълцаща. Ние измарширувахме нагоре, за да си вземем по нещо за пиене.
Моят филм продължаваше да върви.
Децата идваха и после си отиваха през цялата следваща седмица. Обикновено само стояха и гледаха, но си спомням как Глен Hoт и Хари Грей й направиха нещо, което нарекоха "сандвич" един ден — когато Рут не беше наоколо, — отърквайки се в нея отпред и отзад, докато тя висеше на въжетата, които се спускаха от пироните, забити в гредите на тавана. Помня как Тони Морино донесе на Джафльо пет-шест градински плужека, които сложиха по цялото й тяло.
Но освен ако не болеше, сега Мег обикновено беше тиха. След случката с кучешкото лайно вече бе трудно да я унижиш. И не много неща можеха да я уплашат. Изглежда се беше предала. Все едно може би просто трябваше да изчака и вероятно на нас щеше да ни писне в някакъв момент и всичко това щеше да отмине. Тя рядко се бунтуваше. Ако го правеше, просто викахме Сюзън. Но през повечето време не се стигаше дотам. Мег вече сваляше или обличаше дрехите си почти по команда. Сваляше ги само когато знаехме, че Рут я няма или ако самата Рут го предложеше, което не беше много често.
И през голяма част от времето просто си седяхме там на масата, играехме карти или "Детектив" и пиехме кола или разглеждахме списания, говорехме си и сякаш Мег дори не бе там, освен че от време на време подмятахме по нещо, за да й се подиграем или да я засрамим. Тормоз, който беше обикновен и нормален. Присъствието й ни въздействаше по същия пасивен начин като някой трофей — тя бе звездата в нашия клуб. Прекарвахме по-голямата част от времето си там. Беше средата на лятото, но всички бяхме станали бледни от висенето в мазето. Мег просто присъстваше там, завързана и мълчалива, и през повечето време не искахме нищо от нея. След това на някого му идваше идея — нов начин, по който да я ползваме — и я пробвахме.
Но по принцип като че ли тя бе права. Може би просто щеше да ни омръзне някой ден и щяхме да спрем да идваме. Рут изглеждаше твърде заета със себе си и с разнообразните си физически болежки — твърде заета, странна и сдържана. А без тя да налива масло в огъня, вниманието ни към Мег ставаше все по-рядко и по-малко интензивно.
Хрумна ми освен това, че вече беше август. През септември всички отново почвахме училище. Уили, Дони и аз отивахме за първия си срок в чисто ново училище, Маунт Холи, което бе завършено през лятото, а Мег щеше да започне да ходи в гимназията. Трябваше да свърши дотогава. Само така беше логично. Можеше да държиш човек вързан, далече от хорските погледи през лятната ваканция и не бе задължително някой да забележи. Но да не изпращаш дете на училище беше нещо съвсем различно.
Така че до септември всичко трябваше да е приключило, по един или друг начин.
Затова си помислих, че сигурно Мег бе права. Може би просто трябваше да изчака.
След това си спомних какво попита Еди. И се притесних, че може и да е направила фатална грешка.
Еди беше този, който сложи край на клуба.
Направи го, като отново вдигна залога.
Имаше два инцидента. Първият стана в един дъждовен, грозен ден, от този тип дни, които започват сиви и не успяват да стигнат по-далече от цвета на гъбена крем супа, преди да прелеят отново в черно.
Еди бе откраднал два стека бира от баща си и ги беше донесъл. Той, Дениз и Тони Морино изгълтаха няколко бири, докато Уили, Джафльо, Дони и аз се справяхме по-бавно с нашите. Скоро те тримата бяха пияни, стековете ги нямаше и Уили се качи горе за още бира. В този момент Еди реши, че иска да пикае. Което му даде идея. Той я прошепна на всички наоколо.
Когато Уили се върна, той и Тони Морино свалиха Мег на земята, накараха я да легне по гръб и завързаха здраво ръцете й за краката на масата. Дениз хвана краката й. Постлаха няколко вестника под главата й.
След това Еди се изпика върху лицето й.
Ако Мег не беше вързана за масата, мисля, че щеше да се опита да го убие.
Но вместо това всички се смееха, докато тя се бореше и накрая се отпусна неподвижна на земята.
След това на Дони му хрумна, че на Рут това няма да й хареса особено. Трябваше да почистят. Затова те изправиха Мег на крака, завързаха ръцете й зад гърба и я държаха, докато Джафльо занесе вестниците навън в пещта за смет, а Дони напълни с вода голямата циментова мивка, която имаха в мазето, за да изпразват водата от миялната. Сложи вътре доста "Тайд". След това се върна и тримата с Тони и Уили я изведоха от убежището в мазето право до мивката. Натиснаха главата й надолу в сапунената вода и я задържаха там, смеейки се, докато Уили търкаше косата й. За секунда или две тя се бореше. Когато я оставиха да се изправи, се беше задъхала и с мъка си поемаше въздух.