Той обаче не се събуди. И когато погледнах отново към ринга, вместо Шугър Рей там беше Мег. Мег, такава, каквато я бях видял за пръв път до потока онзи ден, с къси панталони и светла блузка без ръкави, конската й опашка бе червена като огън и се мяташе напред и назад зад нея, докато тя биеше човека, блъскаше го. Аз се изправих и започнах да я подкрепям с викове.
"Мег! Мег! Мег!"
Събудих се, плачейки. Възглавницата ми бе подгизнала от сълзи.
Почувствах се объркан. Защо трябваше да плача? Не чувствах нищо.
Отидох в стаята на родителите ми.
Сега те спяха на отделни легла. Имаха ги от години. Както и в съня ми, баща ми хъркаше. Майка ми спеше тихо до него.
Приближих се до леглото на майка ми, застанах там и я загледах, нежна дребна тъмнокоса жена, която в този момент, спяща, изглеждаше по-млада, отколкото си мислех, че някога съм я виждал.
Стаята беше пълна с мириса на съня им, с плесенясалия аромат на дишане.
Исках да я събудя. Исках да й разкажа. Всичко.
Тя беше единствената, на която можех да кажа.
— Мамо? — заговорих.
Но го произнесох съвсем тихо, част от мен все още бе много уплашена или нямах голямо желание да я безпокоя. Сълзи се стичаха по бузите ми. Носът ми течеше. Подсмръкнах. Смъркането ми прозвуча по-силно от гласа ми, който я викаше.
— Мамо?
Тя се завъртя, леко простенвайки.
Трябва да опитам само още веднъж, помислих си, за да я събудя.
И след това си представих Мег, сама в дългата тъмна нощ в убежището, как лежи там. И я боли.
После видях съня си.
Почувствах как нещо в мен се пречупи.
Не можех да дишам. Усетих внезапен объркващ надигащ се ужас.
Стаята стана черна. Почувствах как експлодирам.
И вече знаех участието си.
Моето спокойно равнодушно предателство.
Моето зло.
Усетих хълцането да се надига в мен, огромно и неволно, като писък. Аз се чувствах като писък. Покрих устата си и избягах, препъвайки се, от стаята, паднах на колене и се свих на кълбо в коридора пред вратата им. Седях там, тресях се и плачех. Не можех да спра да плача.
Седях там много дълго време.
Не се събудиха.
Когато се изправих на крака, беше почти сутрин.
Отидох в стаята си. През прозореца от леглото си гледах как нощта преминава през най-тъмното черно и после в богато тъмносиньо.
Мислите ми се въртяха в кръг и пикираха през мен като сутрешните врабчета, които се спускаха от стрехите.
Седях, опознавах себе си докрай, и спокойно наблюдавах изгрева.
Помагаше, че в момента поне другите бяха изключени. Трябваше да говоря с Мег. Трябваше да я убедя, че най-накрая ще й помогна.
Щях да я накарам да избяга, със или без Сюзън. Така или иначе, не смятах, че Сюзън е в голяма опасност. Досега нищо не й се бе случило, освен няколко наплясквания. Поне нищо, което да съм видял. Мег беше тази, която бе в беда. Досега, мислех си, трябва да го е осъзнала.
Беше едновременно по-лесно и по-трудно, отколкото очаквах.
По-трудно, защото установих, че и аз съм изключен.
— Майка ми не иска никой наоколо — обясни Дони.
Карахме колелата към общинския басейн, за пръв път от седмици. Беше горещо, без вятър и на три пресечки от нашата улица вече се потяхме.
— Как така? Аз нищо не съм направил. Защо аз?
Подкарахме по нанадолнището. За известно време се пуснахме по инерция.
— Не е в това въпросът. Чули какво направи Тони Морино?
— Какво?
— Каза на майка си.
— Какво?
— Да. Малкото лайно. Брат му, Луи, ни го подшушна. Е, все пак не всичко. Предполагам, че не е могъл да й каже всичко. Но достатъчно. Казал е, че държим Мег в мазето. Казал е, че Рут я е наричала "курва" и "мръсница" и я е била.
— Боже. И какво е направила майка му?
Дони се засмя.
— За наш късмет, семейство Морино са едни истински католици. Майка му заявила, че сигурно си го е заслужила, че сигурно е леко момиче или нещо подобно. Отсякла, че родителите имат права и Рут й е майка сега. А знаеш ли ние какво направихме?
— Какво?
— Двамата с Уили се престорихме, че не знаем. Накарахме Тони да дойде с нас до фермата на Блийкър, в горите отзад. Той изобщо не познава мястото. Оставихме го да се загуби и го зарязахме там, в блатата. Отне му два часа и половина, за да успее да се измъкне оттам и да се прибере, а дотогава се бе стъмнило. И знаеш ли кое беше най-хубавото? Майка му го счупи от бой, задето е изпуснал вечерята и се прибира вкъщи с кал и лайна от блатото. Майка му!