Отново я бяха окачили за тавана и тя стоеше на пръсти, напрягайки се, томовете от Световната енциклопедия бяха разпръснати до краката й. Беше гола. Беше мръсна, беше насинена. Кожата й бледнееше под слоя пот. Никое от тези неща обаче нямаше значение. Би трябвало да има, но нямаше. Магията — малката жестока магия от това да я виждам така — се понесе над мен за момент като заклинание. Мег беше всичко, което знаех за секса. И всичко, което знаех за жестокостта. За момент усетих как това ме заля като тежко вино. Бях с тях отново.
А после погледнах Джафльо.
По-малка моя версия, или поне на онова, което можех да бъда, с нож в ръка.
Нищо чудно, че Рут се концентрираше.
Всички го правеха, Уили и Дони също, никой не казваше нищо, защото ножът не беше въже или колан, или струя гореща вода. Ножовете можеха да те наранят сериозно, необратимо, а Джафльо бе достатъчно малък, за да го разбира едва-едва, да знае, че смъртта и нараняванията можеха да се случат, но не и да осъзнае последствията. Хлъзгаха се по тънък лед и го разбираха. И все пак го оставяха. Искаха да се случи. Образоваха се.
На мен този урок не ми трябваше.
Засега нямаше кръв, но знаех, че има голям шанс да се стигне дотам, беше просто въпрос на време. Дори с превръзката на очите и запушената уста се виждаше, че Мег е ужасена. Гръдният й кош и коремът й се издигаха и спускаха от пресекливо дишане. Белегът на ръката й изпъкваше като нащърбена светкавица.
Той я мушна в корема. Както беше на пръсти, нямаше начин да се дръпне от него. Само опъна въжетата конвулсивно. Джафльо се изкикоти и я мушна под пъпа.
Рут ме погледна, кимна за поздрав и запали нов "Тарейтън". Видях сватбения пръстен на майката на Мег да стои хлабаво на безименния й пръст.
Джафльо плъзна острието по ребрата на Мег и я бодна под мишницата. Направи го толкова бързо и безотговорно, че през цялото време гледах за кървава линия по ребрата й. Но този път извади късмет. Забелязах нещо друго обаче.
— Какво е това?
— Кое какво е? — попита Рут разсеяно.
— Там, на крака й.
Имаше червен петсантиметров клинообразен белег на бедрото й, точно над коляното.
Тя си дръпна от цигарата. Не ми отговори.
Направи го Уили.
— Майка гладеше — обясни той. — Мег се направи на интересна и майка метна ютията по нея. Одра я. Нищо особено, само че сега ютията не работи.
— Нищо особено, друг път — възрази Рут.
Имаше предвид ютията.
Междувременно Джафльо плъзна ножа обратно към корема на Мег. Този път я поряза точно под ребрата.
— Опа — възкликна той.
Обърна се да погледне Рут. Тя се изправи.
Дръпна си от цигарата и изтръска пепелта.
След това отиде при тях.
Джафльо отстъпи.
— По дяволите, Ралфи — каза тя.
— Съжалявам — промърмори той.
Пусна ножа. Той издрънча на пода.
Виждаше се, че е уплашен. Но тонът й беше безизразен като лицето й.
— Мамка му — продължи. — Сега трябва да го обгорим.
Рут вдигна цигарата.
Извърнах поглед.
Чух Мег да пищи иззад парцала, пронизителен висок заглушен писък, който рязко се превърна във вой.
— Млъкни — нареди Рут. — Млъкни или ще го направя отново.
Мег не можеше да спре.
Почувствах, че треперя. Взирах се в голата бетонна стена.
Почакай, помислих си, чух изсъскването. Чух писъка й.
Усетих миризмата на изгоряло.
Погледнах и видях Рут с цигарата в едната ръка, докато другата държеше гърдата й през сивата памучна рокля. Масажираше я. Видях следите от изгорено близо една до друга под ребрата на Мег, тялото й се къпеше във внезапно появила се пот. Видях Рут рязко да придвижва ръката си по измачканата рокля, за да я притисне между краката си, докато сумтеше и се люлееше, а цигарата отново отиваше напред.
Щях да разваля всичко. Знаех го. Можех да усетя как се трупа в мен. Щеше да се наложи да направя нещо, да кажа нещо. Каквото и да е, за да спра изгарянето. Затворих очи, но все още виждах ръката на Рут, която се бе вкопчила между краката й. Мирисът на горяща плът беше навсякъде около мен. Стомахът ми се сгърчи. Обърнах се и крясъците на Мег започнаха отново, а после внезапно чух Дони да казва: "Майко! Майко! Майко!" с приглушен глас, изпълнен със страх.
Не разбирах.
И след това го чух. Чукането.
Имаше някой на вратата.
Входната врата.
Погледнах Рут.
Тя се взираше в Мег и лицето й беше спокойно и отпуснато, далечно и безгрижно. Бавно вдигна цигарата към устните си и си дръпна дълго и дълбоко. С наслада.
Усетих как стомахът ми отново се сгърчи.