Чух тропането.
— Отворете — каза Рут. — Бавно. Полека.
Стоеше тихо, докато Уили и Дони се спогледаха и след това отидоха горе.
Джафльо погледна Рут, а след това Мег. Изглеждаше объркан, внезапно отново беше малко момче, на което някой трябваше да каже какво да прави. Трябва ли да отида или трябва да остана? Но нямаше помощ за него, не и от Рут в това й състояние. И накрая той сам реши. Последва братята си.
Изчаках го да излезе.
— Рут? — обадих се.
Изглежда не ме чуваше.
— Рут?
Тя просто продължаваше да се взира.
— Не мислиш ли…? Искам да кажа, ако е някой… Трябва ли да ги оставяш те да се оправят? Уили и Дони?
— Хмм?
Рут ме погледна, но не съм сигурен, че ме видя. Никога не бях виждал някой да се чувства толкова празен.
Но това беше шансът ми. Може би единственият ми шанс. Знаех, че трябва да я накарам.
— Не мислиш ли, че трябва ти да се оправиш, Рут? Ами ако пак е господин Дженингс?
— Кой?
— Господин Дженингс. Полицай Дженингс. Ченгетата, Рут. — О.
— Аз мога… да я наглеждам.
— Да я наглеждаш?
— За да се уверя, че не…
— Да. Добре. Наглеждай я. Добра идея. Благодаря ти, Дейви.
Тя тръгна към вратата, движеше се бавно и като насън. След това се обърна. И сега гласът й беше много рязък, гърбът й бе изправен. Очите й блестяха с отразена светлина.
— Гледай да не се издъниш.
— Какво?
Рут допря пръст до устните си и се усмихна.
— Само да чуя звук оттук долу и обещавам, че ще ви убия и двамата. Няма да ви накажа. Ще ви убия. Мъртви. Разбра ли, Дейви? Наясно ли сме по този въпрос?
— Да.
— Сигурен ли си?
— Да, госпожо.
— Добре. Много добре.
Тя се обърна и чух как пантофите й шумолят нагоре по стълбите. Долових гласове отгоре, но не можех да ги различа.
Обърнах се към Мег.
Видях къде я беше изгорила третия път. По дясната гърда.
— Господи, Мег — възкликнах и отидох при нея. — Дейвид е. Махнах превръзката от очите й, за да може да ме види. Погледът й бе обезумял.
— Мег — казах. — Мег, слушай ме. Моля те, слушай. Моля те, не издавай никакъв звук. Нали я чу какво каза? Ще го направи, Мег. Моля те, не викай, става ли? Искам да ти помогна. Нямаме много време. Слушай ме. Ще махна парцала, окей? Няма да викаш? Няма да помогне. Всеки може да е горе. Жената от "Ейвън". Рут ще се измъкне от тази ситуация с приказки. Тя е способна да се измъкне почти от всяка ситуация с приказки. Но аз ще ти помогна да избягаш оттук, разбираш ли ме? Ще ти помогна да избягаш!
Говорех много бързо, но не можех да се спра. Махнах парцала, за да е в състояние да ми отговори.
Мег облиза устните си.
— Как? — попита ме.
Гласът й беше тихо и болезнено стържене.
— Тази вечер. Късно. Когато заспят. Трябва да изглежда сякаш сама си го направила. Съвсем сама. Окей?
Тя кимна.
— Имам малко пари — добавих. — Ще се оправиш. А аз ще се навъртам тук, за да съм сигурен, че нищо няма да се случи на Сюзън. След това вероятно ще успеем да измислим как да измъкнем и нея. Да отидем отново при ченгетата може би. Да им покажем… това. Става ли?
— Става.
— Добре. Тази вечер, обещавам.
Чух предната врата да се затръшва и стъпки, които минаха през всекидневната и след това слязоха по стълбите. Сложих й обратно парцала в устата и превръзката на очите.
Бяха Дони и Уили.
Втренчиха се в мен.
— Откъде знаеше? — попита Дони.
— Какво да знам?
— Ти ли им каза?
— На кого? Какво да съм казал? За какво говорите?
— Не се занасяй с мен, Дейвид. Рут заяви, че си изтърсил, че може да е Дженингс.
— И кой мислиш, че беше, задник?
О, боже, помислих си. Мамка му. А я бях помолил да не вика. Можехме да спрем всичко още тогава.
Но трябваше да го изиграя пред тях.
— Майтапиш се — поклатих глава.
— Не се майтапя.
— Господин Дженингс? Господи, беше просто предположение.
— Доста добро предположение — подхвърли Уили.
— Беше просто нещо, което казах, за да я накарам да…
— Да я накараш какво?
Да се качи горе, помислих си.
— Да я накарам да се раздвижи. Боже, нали я видяхте. Приличаше на шибано зомби тук долу!
Те се спогледаха.
— Станала бе доста странна — призна Дони.
Уили сви рамене.
— Да, предполагам.
Исках да продължа темата. Да им отвлека мислите от това, че бях сам тук с нея.
— Какво му казахте? — попитах. — Мег ли търсеше?
— Нещо такова — отвърна Дони. — Спомена, че просто се отбил, за да провери как се справят прекрасните малки момичета. Показахме му Сюзън в нейната стая. Излъгахме го, че Мег е на пазар. Сюзън не обели думичка, разбира се. Не посмя. И мисля, че Дженингс се хвана. Изглеждаше, че му е някак неудобно. Малко е стеснителен за ченге.