Когато всичко свърши и приключиха с промивките с алкохол, отидох да видя какво са направили. Не само сега, но и миналата нощ, и тази сутрин.
За пръв път бях около нея цял ден.
След като бяха престанали, бяха извадили парцала от устата й, защото знаеха, че вече беше твърде слаба, за да каже каквото и да е. Устните й бяха подути и отекли. Едното й око бе почти затворено, в червено и лилаво. Видях три или четири нови изгаряния от цигари по гърдите и по ключицата й и едно от вътрешната страна на бедрото й. Триъгълното изгаряне от ютията на Рут сега беше отворен мехур. Имаше синини по ребрата и ръцете й и по прасците и бедрата, където Уили я бе рязал предишния ден.
Там бяха и думите.
ЧУКАМ СЕ ЧУКАЙ МЕ
Петсантиметрови букви. Всичките главни. Полупрогорени и полуврязани дълбоко в плътта на стомаха й.
Изглеждаха написани с треперещата неуверена ръка на шестокласник.
— Сега не можеш да се омъжиш — отбеляза Рут.
Тя отново седеше в стола си, пушеше, бе прегърнала колената си и се люлееше напред-назад.
Уили и Еди бяха отишли до горе за коли. Стаята смърдеше на пушек, пот и алкохол.
— Виждаш ли, това е там завинаги, Меги. Не можеш да се съблечеш. За никого, никога. Защото ще види тези думи там.
Погледнах и осъзнах, че беше истина.
Рут я бе променила.
Беше я променила до живот.
Изгарянията и синините щяха да избледнеят, но това щеше да остане — четливо, дори и неясно, дори след трийсет години. Представляваше нещо, за което щеше да мисли и да обяснява всеки път, когато застанеше гола пред някого. Когато застанеше пред огледало, щеше да го вижда и да си спомня. Бяха приели правило в училище, че душовете са задължителни след часовете по физическо. Как щеше да се справи с това, в стая, пълна с тийнейджърки?
Рут не се притесняваше. Сякаш Мег беше нейно протеже.
— Ще си по-добре така — продължи тя. — Ще видиш. Никой мъж няма да те пожелае. Няма да имаш деца. Ще бъде много по-добре така. Късметлийка си. Мислеше, че е хубаво да си сладка? Да си секси? Е, ще ти кажа нещо, Меги. За една жена е по-добре да е гнусна в този свят.
Еди и Уили влязоха, смеейки се, с цяло стекче кола и раздадоха на всички. Взех една и се опитах да задържа бутилката стабилна. От слабата сладка миризма на карамел ми призляваше. Една глътка и знаех, че ще повърна. Опитвах се да не го направя откакто всичко започна.
Дони не си взе кола. Просто стоеше до Мег и гледаше надолу.
— Права си, майко — заговори той след малко, — това променя нещата. Имам предвид това, което написахме. Странно е.
Опитваше се да го разгадае. Най-накрая го разбра.
— Тя вече не е чак толкова върховна.
Звучеше леко изненадан и дори малко щастлив.
Рут се усмихна. Усмивката беше тънка и треперлива.
— Казах ти — кимна тя. — Виждаш ли?
Еди се засмя, отиде до тях и ритна Мег в ребрата. Тя едва простена.
— Даа… не е кой знае какво — заяви той.
— За нищо не става! — отсече Дениз и изгълта колата си.
Еди отново ритна Мег, този път по-силно, от солидарност към сестра си.
Измъкнете ме оттук, помислих си.
Моля ви. Пуснете ме.
— Мисля, че можем пак да я окачим на въжетата сега — каза Рут.
— Оставете я — обади се Уили.
— Тук долу е студено. Не искам течащи носове и кихане. Вдигнете я и да я видим.
Еди отвърза краката й, а Дони освободи ръцете й от гредите, но ги остави вързани една за друга и прехвърли въжето през един от пироните в тавана.
Мег ме погледна. Личеше колко е слаба. Без сълзи. Нямаше сила дори да заплаче. Само тъжен, победен поглед, който казваше: "Виждаш ли какво направиха с мен?".
Дони издърпа въжето и вдигна ръцете й над главата. После го завърза за масата, но този път й остави малко свобода. Беше мърляво и нетипично за него, сякаш вече не го интересуваше. Сякаш не си струваше усилието.
Със сигурност нещо се бе променило.
Като че ли с издълбаването на буквите върху нея я бяха лишили от силата да вълнува, да предизвиква било то страх, похот или омраза. Онова, което беше останало, бе толкова тленно. Слабо. И някак жалко.
Рут я разглеждаше като художник, който оценява платното си.
— Има още едно нещо, което трябва да свършим — заяви тя.
— Какво? — попита Дони.
Рут се замисли.
— Ами направихме така, че никой мъж да не я поиска. Проблемът е, разбирате ли, че Мег може още да го иска — тя заклати глава. — Ще бъде живот в мъчение.
— И какво предлагаш?
Рут обмисли въпроса. Ние я гледахме.