Выбрать главу

А може би съседната стая е само в сънищата ми? И гласът го няма, сънувам го. Може би дори аз самият не съществувам. Дали съм реален? Дали съзнавам какво представлявам? Какво съм? Може би съседната стая е просто вероятност, нещо, което само може да бъде, но още не е, или пък вече е било? Може би аз притежавам ключа, за да вляза и вече не се нуждая от онзи призрачен глас, който сякаш е мой и чужд едновременно? А може би точно гласът ще ми покаже пътя?

Толкова много въпроси, чиито отговори не знам. И пак слушам — хиляди истории. Интересни или скучни, щастливи или тъжни, но винаги различни, нови, ала и някак преживени. Съседната стая е като огледало за мен. В нейните стени се отразява моето лице. А то непрестанно се мени. Аз имам хиляди лица — поне така ми каза гласът, който е само част от мен. Неразделна и категорична.

— Искаш ли да видиш съседната стая отвътре? — пита ме той — искаш ли да влезеш там, където не си бил преди? Да видиш онова, което още не си виждал и което вече многократно си съзирал?

— О да, искам! — отвръщам му — Желая го силно, с цялото си сърце!

— Тогава самоосъзнай се — казва ми гласът — Кой си и къде отиваш? Направи крачка напред и влез. Стаята е там и те очаква. Избери си всичко, което желаеш, избери си историята, която искаш.

И аз ставам, приближавам до стената, почти докосвам с ръце. Не виждам онова отвъд, но го усещам — толкова близо, но и тъй далече. Сякаш е вътре в сърцето, а сякаш вън от него. Кой съм? Къде отивам? Раста или изчезвам?

И аз разсъждавам, избирам, анализирам. Виждам хилядите си лица — парченца от мен самия, вътре в стаята, в съседната стая. Най-сетне съм готов, поемам дъх, затварям очи и…

…проплаквам. О, да, проплаквам, но вече не тук, а оттатък! В съседната стая. Аз съм част от нея, само едно от милионите лица, които имам. Но не помня нищо. Кой съм? Накъде отивам? Раста или изчезвам? Толкова е прекрасно, толкова чудесно! Аз плача, плача, плача. И не е важно какво казват другите, важното е, че съм тук! За мен е все едно, но те повтарят:

— Момче е! — обясняват ми — Момче!

19.10.2000

Информация за текста

© 2000 Мирослав Пенков

Източник: http://sfbg.us

Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/1343]

Последна редакция: 2006-08-10 20:36:35