Самата церемония бе отложена от всяка възможна спънка.
Колизеумът Норт сайт, който Уайтуей бе обзавел с църковни пейки и олтар, докаран от Сейнт Луис, бе предвиден за добитък, така че хората се настаняваха много дълго време. След това небето помрачня от прииждаща лятна буря и всеки механик и летец в състезанието, включително булката, изтича на открито, за да върже и покрие самолета, за който отговаряше.
Гръм разтърси колизеума. От прерията се изви страховит вятър. Бипланът на Стив Стивънс се измъкна от крепящите го забити в земята клинове. Невястата, макар да бе известно, че презира памуковия фермер, поведе още една битка навън, за да спаси самолета му. Приковаха го здраво, но не и преди да започне проливният дъжд.
Шаферките на Джозефина я изсушиха — бяха събрана от кол и въже тълпа от възрастни дами от Форт Уърт, които бяха поискали да заместят далечното семейство на момичето. Заместникът на епископа от Сан Франциско — негово преосвещенство се извини с това, че е зает да набира средства за нова катедрала на „Ноб хил“, на мястото на сринатата от земетресението, — тъкмо бе събрал хората пред временно осветения олтар, когато колосален локомотив „Микадо 2-8-2“ разтресе пода, когато се намести в депото. С огромни огнища, свръхнагорещени бойлери и осем колелета, те обикновено дърпаха многобройни вагони със скорост от стотина километра в час. Този дърпаше един-единствен частен вагон, който спря точно до един улей за извеждане на добитък, който водеше право в сградата.
— Боже милостиви — прошепна Престън Уайтуей, — това е майка.
От частния вагон, обгърната в черна коприна от глава до пети и обкичила главата си с гарванови пера, се измъкна вдовицата Уайтуей.
Издателят се обърна умолително към главния детектив на Ван Дорн.
— Мислех, че е във Франция — прошепна той. — Бел, ти си ми кум. Трябва да направиш нещо. Моля те.
Детективът изправи рамене и закрачи към улея. Наследник на банкерско семейство от Бостън, възпитан в частно подготвително училище и образован в Йейл, на Айзък Бел никак не му бе чужда традицията кумът да спасява положението, било то намирайки загубен пръстен или обезвреждайки пияния младоженец. Но това бе толкова над възможностите му, колкото обуздаването на подивял носорог за някой каубой.
Предложи й ръката си и й се поклони елегантно.
— Най-после — поздрави неочакваната гостенка той, — церемонията може да започне.
— Кой сте вие?
— Аз съм Айзък Бел, кум на Престън и отдаден читател на колонката ви в неделните приложения.
— Ако сте я чел, знаете, че ненавиждам разводите.
— Джозефина също. Ако злощастният й брак не бе анулиран, както подобава, тя никога нямаше да се ожени повторно. Ето я и нея.
Джозефина вървеше с бърза стъпка от олтара.
Г-жа Уайтуей промърмори:
— По-смела е от сина ми. Вижте го, страхува се от собствената си майка.
— Той е ужасно смутен, г-жо. Мислел е, че сте във Франция.
— По-скоро се е надявал да съм там. Какво мислите за това момиче, г-н Бел?
— Възхищавам се на дързостта й.
Джозефина приближи със сърдечно изражение и протегна и двете си ръце.
— Толкова се радвам, че успяхте, г-жо Уайтуей. Собствената ми майка не успя и се чувствах сама, досега.
Г-жа Уайтуей огледа Джозефина от глава до пети.
— Не си гардже, не си и лебед — обяви тя. — Хубавка, но не красива, за щастие. Красотата разваля жената, завърта й главата… Коя е онази жена с шаферската рокля? Като че ли раздава заповеди на операторите да ме снимат.
— Това е годеницата ми — каза Бел, който вече се бе отместил от фокуса на камерите. — Г-ца Марион Морган.
— Е, може и да има изключения на това, което казах преди малко — отбеляза г-жа Уайтуей, леко развеселена. — Млада госпожице, обичате ли сина ми?
Момичето я погледна право в очите.
— Харесвам го.
— Защо?
— Защото довършва каквото започне.
— Едната хубава черта, която е наследил от съпруга ми. — Хвана Джозефина за ръката и каза: — Да се захващаме.