— Закърпете я! — каза Бел на лекаря.
— Сериозно ли мислите, че ще лети до Ел Пасо така?
— Не — каза Айзък Бел. — Ще лети до Сан Франциско.
35.
Два дни по-късно Джозефина кръжеше над един от кварталите на Ел Пасо, докато Айзък Бел оглеждаше покривите с бинокъл в търсене на въоръжения Хари Фрост. Монопланът й бе повел в състезанието при прехода от Пекос, както и в предния преход от Мидланд до Пекос.
Земята под тях гъмжеше от десетхилядната тълпа от жители на Ел Пасо, дошли да поздравят Джозефина, подобаващо подготвени от сензационни вестникарски заглавия като: „Иде булката!“
Улиците и площадите гъмжаха от хора, по прозорците и покривите на шестетажни сгради висяха гроздове от зяпачи. Поучен от опита си с Форт Уърт, Бел поиска от Уайтуей да премести кацането на място, по-лесно за охраняване железопътното депо до Рио Гранде. Като видя огромните тълпи под себе си, се зарадва, че го направи.
Джозефина още правеше шоу за тълпата, когато бипланът на Стив Стивънс се показа от изток, следван от червения самолет на Джо Мъд. Тя направи още едно кръгче, завърши маневрата с няколко спираловидни лупинга, които изтръгнаха изумени възклицания от тълпата, и се приземи.
Бел се приземи до нея.
Състезателите бяха срещнали силни насрещни ветрове и влаковете им отдавна ги чакаха. Помощниците празнуваха. Бяха оставили Тексас зад себе си и финишът вече се виждаше.
На юг, оттатък реката, екзотичното Мексико трептеше в маранята. Но погледите им привличаше западът — Ню Мексико, Аризона и най-накрая Калифорния на брега на Тихия океан.
Още не бяха стигнали, разбира се, но все пак поредицата сини планински вериги хвана погледа на Бел.
Те сочеха към Континенталния вододел. За да успеят да прелетят дори над ниските части на Скалистите планини, машините трябваше да се изкачат на почти километър и половина височина.
Чакаха го телеграми. Една от тях повдигна духа му.
Арчи се бе възстановил достатъчно, за да може да пътува на запад с Лилиан на специалния влак на Осгуд Хенеси, за да види края на състезанието. Бел написа отговор, че трябва да понатиснат адвокатите, които се опитват да освободят Даниела Ди Векио, за да може да дойде с тях и да види как машината на баща й е прекосила континента, пазейки състезанието — ако разбира се преди това не се разбиеше или Хари Фрост не го свалеше, помисли си той мрачно.
Дългата телеграма на „Отдела по проучванията“ съдържаше не особено приятни новини.
„Платов несрещнат, невидян, непознат“, беше започнал Грейди Форър, признавайки, че не е успял да открие нищо за руския изобретател, освен докладите от Белмонт парк. Грейди беше добавил нещо, което само задълбочаваше мистерията:
„Термодвигател демонстриран на Парижкото изложение от австралийски изобретател/овцевъд Роб Конъли.
Не Платов. Австралиец продал двигател и се върнал у дома.
До момента не можем да се свържем.
Купувач термодвигател неизвестен.
Възможно Платов“
Айзък Бел отиде да потърси Платов.
Намери Джеймс Дашууд, който наблюдаваше руснака. Момчето се взираше в задния край на спомагателния влак на Стив Стивънс. Изглеждаше объркан и сведе смутено глава, когато видя шефа си да върви към него.
— Предполагам — строго каза Айзък Бел, — че си изгубил Платов.
— Не само него. Целият му вагон работилница го няма.
Вагонът бе последният от влака на Стивънс. Наистина го нямаше.
— Не е потеглил сам.
— Не, сър. Момчетата ми казаха, че като се събудили тази сутрин, бил откачен и го нямало.
Бел огледа коловоза, на който стоеше влакът на Стивънс. Релсите бяха леко наклонени надолу. Разкачен, вагонът на Платов би потеглил по инерция.
— Не може да е стигнал далеч.
Ала в задния край на депото бе преместена една жп стрелка, така че коловозът бе свързан с разклонение, което се губеше сред купища фабрики и складове по реката.
— Отиди да намериш някоя вагонетка, Джеймс.
Почти веднага Дашууд се върна с вагонетка. Бел скочи на нея и двамата поеха по коловоза. С помощта на Бел скоро се движеха почти с тридесет километра в час. След един завой видяха пред себе си дим. Складовете криеха източника.
— По-бързо!
Подминаха един цех за обработка на кожа и смрадлива кланица и видяха, че димът идва от вагона работилница на Платов, който беше спрян в мантинелата в края на релсите. От прозорците, вратите и шлюза на покрива изригваха пламъци. За секундите, които бяха нужни на Бел и Дашууд да стигнат до него, целият вагон бе напълно обгърнат в пламъци.