— Не ме уцели ти. Удари ме мълния.
— Така или иначе нямаше шанс. Мълнията просто те докопа първа.
Фрост изграчи грубо в опит да се засмее:
— Затова ли никога не се отказват вандорнците? Защото боговете ви помагат?
Бел наблюдаваше умиращия престъпник.
— Не ми трябваха боговете — рече тихо той. — Уоли Лафлин ми даваше сили.
— Кой по дяволите е тоя?
— Беше вестникарче. Уби него и двама негови приятели, когато взриви депото на улица „Диърборн“.
— Вестникарче?… О, да спомням си. — Фрост се разтрепери от болка и с мъка изрече поредната си подигравка. — Ще си говорим с него в ада. На колко е бил?
— На дванайсет.
— Дванайсет? — Фрост се отпусна назад. Гласът му глъхнеше. — Дванайсет беше велика възраст за мен. Бях изтърсак и всеки правеше с мен каквото си иска, но като започнах да раста и всичко ми потръгна. Спечелих първото си сбиване. Направих си първата банда. Убих първия си човек — беше на двайсет, голям мъж…
Ужасна пародия на усмивка разкриви устата му.
— Горкият малък Уоли — измърмори саркастично. — Кой знае какво е щяло да излезе от малкото копеленце?
— Превърна се в спомен — каза Айзък Бел.
— Как така?
— Имаше добра душа.
Бел се изправи и прибра оръжията си.
Хари Фрост подвикна след него. В гласа му се появиха нотки на страх.
— Да не ме оставиш да умра сам?
— Оставял си десетки да умират сами.
— Ами ако ти кажа нещо за Марко Челере?
Бел каза:
— Марко Челере се появи в Юма преди три дни, жив и здрав. Избягал си от единственото убийство, което не си извършил.
Фрост се надигна на един лакът и просъска:
— Знам, че е жив!
Заинтригуван, Бел приклекна над умиращия, като следеше ръцете му за скрит нож или друг пистолет, някъде из обгорелите му дрехи.
— Откъде?
— Марко Челере се появи в Белмонт парк преди шест седмици.
— Челере ми каза, че преди шест седмици е бил в Канада.
— Беше насред състезанието — каза Фрост със злобна усмивка. — Перчеше се насред полето, сякаш е негово. Проклети вандорнци, така и не се усетихте.
— Платов! — възкликна Бел. — Разбира се!
Марко Челере беше саботьорът, макар че щеше да е почти невъзможно да го докажат в съда.
— Малко късно го осъзнаваш, господин Детектив — подигра му се Фрост.
— Как се видяхте?
— Видя ме как една вечер се опитвам да се приближа до машината на Джозефина. Просто дойде при мен и ми предложи сделка.
— Бих си помисли, че ще го убиеш на място.
— Знаеш ли онази рязана пушка, която италианците наричат лупа? Беше я насочил към главата ми. И двете чукчета бяха дръпнати.
— Каква сделка?
— Да ти кажа ли? В името на малкия Уоли, може би? — отвърна подигравателно Фрост. — Да ти дам ли информацията, с която да хванеш Челере? Дали ако ти направя услуга, ще са по-милостиви с мен в ада?
— Не виждам да ти се очертава по-добра възможност от тази. Каква сделка?
— Ако убиех Джозефина след края на състезанието, Марко щеше да ме заведе на място, където да живея в охолство до края на дните си.
— И къде щеше да е този рай? — скептично попита Бел.
— Северна Африка, Либия. Турските колонии, които Италия ще спечели в Северна Африка. Каза, че щели да сме в пълна безопасност и да живеем като крале.
— Звучи като класически трик на измамник.
— Не. Челере си разбира от работата. Бил съм там, виждал съм го с очите си. Турците са на последни издихания, а Италия е толкова бедна и пренаселена, че нямат търпение да завземат колониите. Затова Челере се мъчеше да се превърне в галеник на италианската армия, като им осигури летящи машини. Но знае, че трябва да се докаже. Ще му купят самолетите, само ако Джозефина спечели.
— Защо не се съгласи?
Разкривеното лице на Фрост се скова от ярост.
— Казах ти, не съм балък! Ако всичко за Северна Африка се окажеше вярно, той нямаше да ми е партньор, а тъмничар. Все едно да съм обратно в сиропиталището.
— А защо не те застреля с лупата?
— Челере е като жонгльор, винаги държи по няколко топки във въздуха. Заложи на това, че ще я пазиш и се надяваше да променя решението си и че ще убия Уайтуей, когато му дойде времето.
— Какво време?
— Сватбата. Знаеше, че Уайтуей се е прицелил в Джозефина. Марко мислеше, че ще съм толкова бесен, че ще убия Уайтуей, а Джозефина ще наследи парите и ще се ожени за него. А след това, ако убия нея, Марко ще наследи всичко. — Едното здраво око се фиксира върху Бел. — Марко започна всичко това. Той й завъртя главата. И реших, че ще е най-сладкото ми отмъщение да видя как всичките топки на жонгльора падат на земята.