Тя извърна поглед.
— Чудех се — прошепна тя. — Не просто се чудех, а и подозирах, но не го спрях. Загубата на състезанието ще е наказанието ми. Бях ужасна!
— Защото не го спря, или защото си се съгласила с плана да натопите Хари за убийство?
— Хари и това ли ти е казал?
Бел се усмихна.
— Не, сам разкрих тази част.
— Сега осъзнавам колко зъл беше планът. Още тогава го знаех, но Хари го заслужаваше.
— Защо позволи на Марко да те убеди да се омъжиш за Уайтуей?
— Бях твърде уморена, за да споря. Исках само да спечеля състезанието…
— Може би си си мислела, че щом може да анулират единия ти брак, може да анулират и втория.
— Разбира се, ако не сме имали меден месец. Кълна се, Айзък, нямах представа, че Марко планира да убие Престън! Горкият Престън, толкова е… Такъв глупак е, Айзък. Наистина ме обича.
Бел й се усмихна закачливо.
— Може би Престън си мисли, че когато се влюбваш в погрешните хора и не виждаш какво правят, не си ужасна, а просто недоглеждаш ситуацията, тъй като толкова много искаш да летиш? Може би затова не може да повярва, че няма да довършиш състезанието.
— Не заслужавам да спечеля… Ще арестувате ли Марко?
— Още не мога. Нямам достатъчно доказателства. А и го искам на свобода, за да работи по машината ти, в случай, че решиш да довършиш състезанието.
— Няма. Победителят трябва да спечели честно.
— С Джо Мъд сте рамо до рамо. Ще е добре за победителя и за летенето да се състезавате така до последния момент. В каквото и да си сгрешила, успя да прелетиш през целия континент. Защо не поспиш и не вземеш решение на бистра глава? Междувременно ще позволя на Марко да работи върху машината ти и през нощта.
Епилог
„О, да! Нека, скъпа, полетим!“
Марко Челере видя изход от затруднението си положение. Вместо да чака безпомощно Джозефина да си промени решението и да се страхува, че няма да го стори, той поиска междуградско обаждане от хотелския телефон. На другия край на линията, в Сан Франциско, Престън Уайтуей грабна слушалката.
— Ще лети ли?
— Марко Челере е, изобретател на самолета ви и главен механик.
— О… Е? Ще лети ли?
— Разбирам — каза Челере любезно, — че с господин Бел закусват в момента и го обсъждат. Още има време — мъглите не са се вдигнали. Но имам предложение. Ако Джозефина не може да спечели купата „Уайтуей“, машината й все пак може.
— За какво говорите?
— Ако не се съгласи да довърши състезанието, ще прелетя последната част от трасето и ще спечеля състезанието за нея.
— Това е против правилата. Един пилот, една машина, от начало до край!
— Ние сме светски хора, господин Уайтуей. Правилата са ваши. Купата „Уайтуей“ е ваше състезание. Можете да промените собствените си правила.
— Господин Челере, може да разбирате от самолети, но нищичко не знаете за читателската публика. Ще налапат всяка лъжа, която им подадете — освен ако не е за нещо, което вече са обикнали. Те обичат Джозефина. Искат тя да спечели. Не се интересуват въобще от летящата ви машина.
— Но ще е толкова добре за авиацията… — започна да моли Челере.
— И още по-добре за вас. Не съм вчерашен.
Линията рязко прекъсна в ухото на Челере.
Той отиде пред вратата на хотелската трапезария и наостри уши. Бел говореше напрегнато. След това Джозефина силно и отчетливо рече:
— Не!
Челере забърза към моноплана си. Мъглата още беше гъста и той едва виждаше машините на Мъд и Бел. Вандорнските механици на Джозефина го наблюдаваха подозрително, въпреки че ги напътстваше още от Юма, Аризона.
— Трябва да стартираме двигателя — каза той.
— Защо? Тя никъде няма да ходи.
— Господин Бел е много убедителен. Може да убеди Джозефина да си промени решението. Нека да напълним резервоара й, да стартираме двигателя и да го загреем.
Мъжете се спогледаха. Челере продължи:
— Не виждам механиците на Мъд да се подмотват тази сутрин. Когато се вдигне мъглата, ще са готови за тръгване. Няма ли да е добре и ние да сме готови за всеки случай?
Това ги убеди. Все пак състезанието си беше състезание, а и макар да бяха по-добри детективи, отколкото механици, се състезаваха вече четиридесет и осем дни през шест хиляди километра.
— Започнете да зареждате. Сега се връщам.
Челере се върна в спалното си купе и взе еднометрова тръба от нагъната хартия, запечатана и от двата края. Сложи я в кабината.