А загине ли Уайтуей в кабинета си на върха на сградата, толкова по-добре: богатата вдовица Джозефина щеше да е свободна. Бел знаеше, че тя никога няма да се върне при него, но Челере все още не го разбираше. Италианецът си мислеше, че може да убие с един куршум два заека — да демонстрира силата на самолета си и да се ожени за богата вдовица.
Времето беше добро за летене. Вятърът беше утихнал. Небето беше чисто, а въздухът — достатъчно хладен, за да не прегрява двигателя, и достатъчно плътен, за да се движи самолетът на пълна мощност. Гномът щеше да му даде скоростта, която му бе нужна, за да настигне Челере. Бел видя края на хълмовете, откъдето железопътната линия продължаваше към Оукланд, след това видя и сините заливи на самия Оукланд, а после и на Сан Франциско, а още не беше настигнал Челере. Италианецът можеше да се е разбил във водата или в горите, където Бел не можеше да го види. Възможно беше. Машините бяха износени.
След това изведнъж със свито сърце детективът видя жълтата точица, която му подсказваше, че Челере пресичаше залива и почти беше стигнал в града. Летеше по-ниско от Бел — или експлозивите му пречеха да набере височина, или нарочно се бе снишил, за да уцели по-лесно целта си. Това даваше на Бел леко преимущество, от което той се възползва, като натисна кормилната ръчка напред и се спусна, за да увеличи скоростта си.
Отпред оукландската фериботна станция се врязваше навътре във водата. Оттам влаковете се качваха на презокеански товарни кораби. Докато прелиташе над цялата дължина на пристана, Бел видя прочутия тъмнозелен личен влак на „Садърн пасифик“ на собственика на железопътната линия, Осгуд Хенеси. Арчи и Лилиан бяха пристигнали, заедно с Даниела Ди Векио.
Бел настигаше Челере, който още не бе достигнал брега. Бел извади пушката от кабината и я монтира на стойката. Едрокалибрените куршуми на ремингтъна би трябвало да наведат Челере по-скоро на мисли за бягство, отколкото за пускане на бомби.
Ала когато Бел фиксира моноплана на италианеца с мощния си бинокъл, се удиви.
Вече знаеше защо Челере е откраднал щипките за лед. Бел беше забравил, че какъвто и да е италианецът, преди всичко той беше изключително умен майстор на инструменти. Нямаше да има нищо тромаво в хвърлянето на динамита, нямаше да го премята от някоя от страните на самолета.
Всички четири кутии динамит се поклащаха под моноплана, точно под Челере, където всъщност бяха най-балансирани. Висяха от щипките за лед. За дръжката им бе вързано въже, чийто друг край се намираше в кабината на Челере.
За да пусне динамита, трябваше само да включи детонатора и да дръпне въжето.
Бел остави бинокъла и се прицели с пушката. Разстоянието все още беше твърде голямо. Челере вече пресичаше гората от мачти по брега. Беше само на няколко минути от щаба на Уайтуей на улица „Маркет“. Бел се спусна под още по-остър ъгъл и набра още малко скорост. Постигна целта си — сега и той вече бе над брега и Челере беше в обсег. Ала вече беше над Бел, който заради спускането си летеше непосредствено над покривите на най-високите сгради.
Отпред беше сградата на „Инкуайърър“, по-висока от всички други около нея, с жълт банер на върха си. Бел настрои елеватора си, издигна се леко и намери машината на Челере в мерника на пушката си. Точно когато се готвеше да натисне спусъка, нещо блесна на откритата тераса на кабинета на Уайтуей. Бел веднага погледна през бинокъла.
Точно пред натоварения с динамит самолет на Челере, в десетката на предвидената му цел, оператори въртяха камери. Направляваше ги висока руса жена с бяла шемизета и вдигната коса, за да проверява какво виждат през обективите си. Мариан беше избрала да завърши филма си драматично, от покрива, който летците трябваше да обиколят, преди да се приземят на Президио.
Бел свали рязко дясното си крило, за да настрои мерника си така, че да няма риск да уцели някой от хората на терасата. Челере летеше право към сградата. Бе на по-малко от тридесет метра над Бел и бързо наближаваше, когато детективът го видя да посяга към въжето.
Бел още не можеше да стреля по Челере без риск за Мариан.
Ала ако не стреля, Челере щеше да пусне бомбата.
Бел направи остър ляв завой. Крилете проскърцаха, а укрепващите жици простенаха. Двигателят изрева и витлото захапа сменящите се въздушни течения. Самолетът се издигна встрани от курса на Челере. Бел вече можеше да стреля. Но разстоянието между тях се увеличаваше много бързо. Бел имаше секунда за изстрела си. Стреля.