Хари Фрост беше богат, един от най-богатите хора в Америка и беше спечелил всеки долар сам-самичък. Но още не беше стар. Едва бе прехвърлил четиридесетте. Не, не беше стар. И нито един от онези, които твърдяха, че е дебел, а не мускулест, не го бяха виждали да убива кон с един удар — номер, с който се прочу на младини и който отскоро превърна в ритуал за рождените си дни.
За разлика от измамата с шофьора, този път нямаше да го хванат. Нямаше да си позволи повече изблици на гняв. И затова планира всичко до последната подробност. Искаше да се наслади на отмъщението студено, да подходи към него като към работа. Припомни си уменията си на измамник, за да привлече Челере на лов за мечки. Мечките не говореха. В тези гори няма да има свидетели.
Убеден, че е стрелял по-високо, отколкото се е прицелил, Фрост свали мерника леко и повтори изстрела.
Джозефина видя Челере да се катурва от скалата.
— Марко!
Трополенето в черепа на Хари Фрост се усили. Докато се взираше над дългата цев на пушката в прекрасното празно място, където допреди малко бе Марко Челере, той внезапно осъзна, че звукът не е спомен от фермата, а истински като оловния куршум, хвърлил съблазнителя на жена му в клисурата. Хари погледна нагоре. Джозефина летеше над него с проклетия си биплан. Беше го видяла.
Фрост имаше още три патрона в пълнителя. Вдигна пушката.
Не искаше да убива и нея. Без Марко тя щеше да остане с него. Само че го видя. Щяха да го затворят отново в лудницата. Вторият път нямаше да се измъкне толкова лесно. Нямаше да е честно. Не той беше предателят, а тя.
Фрост вдигна пушката и стреля два пъти.
Не прецени скоростта й. Поне единият изстрел я подмина. Оставаше му само един патрон — той събра мислите си, успокои нервите си и проследи биплана с цевта точно като фазан.
Право в целта!
Със сигурност уцели. Летящата машина се заклатушка и направи широк, непохватен завой. Хари зачака да падне. Бипланът обаче продължи да завива, олюлявайки се в посока на лагера. Машината летеше твърде високо и беше извън обсега на пистолет, но Фрост все пак извади един от колана си. Подпря цевта на ръката си и го изпразни. Оцъклен от ярост, той извади от ръкава си малокалибрен пистолет. Изстреля двата му патрона безплодно и потърси ловния си нож, за да извади сърцето на жена си, след като се разбие в дърветата.
Трополенето заглъхваше, а Хари не можеше да стори нищо повече, освен да гледа безпомощно как невярната съпруга се скрива зад дърветата, далеч от справедливия му гняв.
Поне се отърва от любовника й.
Хари Фрост прекоси с тежка стъпка поляната, надявайки се да зърне върху скалите размазаното тяло на Челере. На половината път обаче се закова на място, посечен от ужасна мисъл. Лудницата! Трябва да бяга — сега!
Джозефина се бореше с всички сили да поведе машината към земята.
Хари я уцели два пъти. С единия куршум одраска бензиновия резервоар зад нея. Вторият нанесе по-големи щети — блокира връзката между ръчката за управление и жицата, която контролираше формата на крилете. Неспособна да ги изкриви, така че машината да завие с вираж, Джозефина можеше да разчита единствено на руля на опашката. Ала завой без вираж беше като да летиш с безмоторен самолет преди братя Райт да изобретят крилете с променяща се форма — ужасно трудно и като нищо бипланът можеше да се плъзне в смъртоносен свредел към земята. Стиснала устни, тя направляваше руля като скалпел на хирург и внимателно насичаше напиращия вятър. Майка й, истеричка, неспособна да се справи и с най-простото нещо, я обвиняваше, че има ледена вода във вените си. А дали ледената вода не е от полза, когато си в саката летяща машина, майко?
Джозефина бавно върна биплана в курса.
Когато вятърът задуха отзад, й замириса на бензин. Огледа се — от резервоара капеше. Куршумът на Хари го беше пробил.
Кое щеше да се случи първо, зачуди се хладнокръвно тя. Дали бензинът щеше да изтече и моторът да спре, преди да се приземи на ливадата на Хари? Или искрите от мотора и веригите щяха да подпалят горивото? При тези обстоятелства огънят бе смъртоносен.
Аеролакът, който укрепваше и изолираше плата на крилете, бе запалим като барут.
Единственото открито място по-наблизо бе една поляна. Ако се приземи там, Хари ще я убие. Значи няма избор. Трябва да се приземи в лагера, ако й стигне бензинът.