— Хайде, Елзи! Върни ни у дома!
Под нея гората малко по малко се приближаваше.
Въздушните течения клатеха машината й. Неспособна да изкриви крилете, за да се противопоставят на натиска, тя се опита да я овладее само с хоризонталните стабилизатори и руля.
Най-сетне зърна езерото до лагера на Хари.
Точно когато се приближи достатъчно, за да види главната сграда и мандрите, моторът й се закашля, давейки се с последните бензинови пари. Витлата спряха да се въртят. Бипланът се смълча — само вятърът свистеше през жиците на рамката.
Джозефина се принуди да планира безмоторно чак до поляната.
Витлата, които допреди малко я движеха напред във въздуха, сега я дърпаха назад със съпротивлението си.
Само след няколко мига щеше да е твърде бавна, за да остане във въздуха.
Тя посегна зад себе си и дръпна жицата, която отваряше компресорната клапа на мотора, за да могат буталата да се движат свободно и витлата да се завъртят отново. Разликата се усети незабавно. Самолетът сякаш олекна.
Вече ясно се виждаше пасбището. Пълно с крави и насечено от огради, то не предлагаше място за безопасно приземяване. Ето я и къщата, пищно дървено имение, а зад нея — наклонената окосена ливада, от която излетя. Ала първо трябва да премине над къщата, а губеше височина много бързо. Проправи си рисковано път покрай комините, прелетя съвсем ниско над покрива и после завъртя руля напречно на вятъра, като внимаваше да не предизвика завъртане.
На около три метра над тревата осъзна, че се движи твърде бързо. Между крилете се понесе въздух, а земята сякаш я придържаше над себе си. Бипланът отказваше да се приземи. Пред нея бързо се приближаваше стена от дървета.
Бензинът, попил в аеролака, се запали.
Бипланът й оставяше огнена диря, а Джозефина не можеше да помръдне крилете, за да се приземи. Тя посегна назад и дръпна компресорния кабел. Клапата се затвори и витлата спряха. Блъснаха се във въздушното съпротивление като два юмрука и колелата на машината се удариха в тревата.
Горящият биплан се плъзна петдесетина метра напред. Докато забавяше ход, огънят върху него се разпростря по ливадата. Джозефина усети пламъците отзад върху шлема си и скочи. Падна и се хвърли по корем, за да позволи на машината да продължи покрай нея, после скочи на крака и се затича по-далеч от горящата машина.
Икономът на имението дотича паникьосан. Следваха го градинарят, готвачът и охраната на Хари.
— Госпожо Фрост! Добре ли сте?
Джозефина не можеше да откъсне очи от стълба пламъци и дим. Прекрасната машина на Марко гореше като погребална клада. Горкият Марко! Хладнокръвието, което й бе помогнало да оцелее, чезнеше бързо и устните й затрепериха. Самолетът сякаш гореше под вода. Тя осъзна, че се тресе и плаче. Не знаеше дали плаче за Марко, или за себе си.
— Госпожо Фрост! — повтори икономът. — Добре ли сте?
Досега не бе стигала дотам — почти да загине в самолет.
Опита се да извади кърпичката от ръкава си. Не успя.
Трябваше да махне ръкавицата. Когато го стори, видя, че кожата й е смъртнобледа, като че ли кръвта й бе изтекла. Всичко беше различно. Сега знаеше какво е страх.
— Госпожо Фрост?
Всички я гледаха втренчено. Сякаш бе загинала в катастрофата и пред тях стоеше дух.
— Добре съм.
— Мога ли с нещо да ви помогна, госпожо Фрост?
Умът й буксуваше. Трябва да направи нещо.
Притисна кърпичката към лицето си. Хиляди мъже и жени се бяха научили да летят, след като Уилбър Райт спечели купата „Мишлен“ във Франция, най-голямото летателно отличие — и до този момент Джозефина Джоузеф Фрост никога не се бе съмнявала, че може да лети поне толкова бързо и далеч, колкото и най-добрите от тях. Сега щеше да събира смелост всеки път, когато се качва на самолет. Е, пак бе по-добре от това да седи само на земята.
Тя избърса сълзите и издуха носа си.
— Да — каза тя. — Отиди до града, моля те, и кажи на офицер Ходж, че господин Фрост току-що застреля господин Челере.
Икономът запелтечи:
— К-к-какво?
Тя го погледна студено. Колко можеше да е изненадан, че съпругът й е убил някого? Отново.
— Сигурна ли сте, госпожо Фрост?
— Дали съм сигурна? Да, видях го със собствените си очи.
Колебанието по лицето на иконома зловещо й припомни, че Хари плаща заплатата му, че плаща за всичко и госпожа Фрост сега не може да разчита на никого, освен на себе си.