Огромната медно зелена статуя бе висока сто метра и се издигаше на гранитен пиедестал върху старото звездовидно укрепление на миниатюрния Бедлоус Айлънд. Бел забеляза и вторият маркиран кораб на агенцията край Бедлоус. Прокрадваше се край фериботите и шлеповете, дооборудвани със седалки за зрители, и частните яхти, пълни с хора, размахващи шапки и кърпички.
Белият биплан на Стив Стивънс вече заобикаляше междинната точка и чезнеше далеч на север по река Хъдсън. Следваше го автомобилният състезател Били Томас със зеления си „Къртис Пушър“. Зад него се движеха още трима: червеният биплан на Джо Мъд тъкмо завиваше зад високата статуя, заедно с още двама други летци. Липсваше синият пушър на Едисън Сидни Мартин и Бел знаеше, че Джозефина сигурно се притеснява — англичанинът има такава преднина, че сигурно вече пие чай в Йонкърс.
Бел свали лявата си ръка от ръчката и хвана бинокъла, висящ на врата му. Огледа водите за малки корабчета, като това, което се предполагаше, че е наел Фрост. На север забеляза няколко влекача и два огромни ферибота, оставящи големи дири. Бел погледна пред тях и видя потъващ яркосин самолет. Самолетът на сър Едисън Сидни Мартин. Фюзелажът и долната част на крилото вече бяха под водата. „Орелът“ залитна като автомобил, поел към канавка. Бел пусна бинокъла, за да използва и двете си ръце. Когато овладя машината, отново пусна ръчката и погледна през бинокъла. Англичанинът беше коленичил на щръкналото нагоре крило на пушъра. Очилата му бяха накриво и шлемът му го нямаше, ала някак бе успял да запали цигара. Поздрави първия влекач, който мина край него с махване на ръка.
В този момент Бел попадна на въздушна яма и му се наложи да използва и двете си ръце, за да овладее машината. Теченията ставаха все по-бурни и го клатушкаха свирепо. Предположи, че се е натъкнал на точката, в която противоположни ветрове от реките и залива се сблъскват. Независимо от причината, силните течения изпитваха сериозно моноплана му и дизайна на крилете на Ди Векио.
Ненадейно машината се наклони рязко, зави надясно и започна да пада.
18.
Бел реагира инстинктивно. Бързо и решително се опита да неутрализира завоя с руля. Докато го въртеше, дръпна ръчката, за да вдигне носа. Нищо не се случи. „Американския орел“ се килна още по-рязко.
Инстинктите бяха предали Бел. Витлото на самолета сочеше към празното небе, а корабите в пристанището ненадейно се оказаха точно под дясното му рамо. И след това, преди да прецени къде греши, всичко се завъртя лудешки ред очите му.
Бел зърна размазано жълто петно. За секунда то стана огромно. Машината на Джозефина! Той профуча покрай нея като експресен влак. Разминаха се само на няколко метра. За миг си представи реакцията на Джо Ван Дорн, ако главният детектив, който трябва да пази Летящата любима на Америка, се сблъска с нея пред милиони зрители.
Скорост! Спомни си първият отговор на Джозефина, когато й зададе въпрос за летателна техника: „Скоростта ти е приятел. Скоростта прави въздуха силен.“
Бел върна руля в неутрална позиция, спря да натиска към себе си контролната ръчка и я избута напред. Тогава, колкото можеше по-внимателно, сякаш успокояваше уплашен кон, той наклони ръчката, вдигна алетонът на лявото крило и сниши този отдясно.
„Американския орел“ се изправи, спря да пада странично, свали носа и ускори.
Бел преодоля кризата за секунди. Теченията още го побутваха, но самолетът вече не падаше като скала. Скорост, помисли си отново Бел, докато машината се успокояваше. Лесно е да го знаеш, когато летиш гладко, трудно е да си го спомниш в напечени моменти.
Завихрянето на речни и морски ветрове, което почти го уби, се оказа доста коварно. То породи втори бесен въртоп, по-свиреп от първия, който този път обаче създаде затруднения на Джозефина.
Бел осъзна, че е извадил късмет. Онези ветрове всъщност почти го бяха подминали. С пълната си сила те сега се стовариха върху машината на Джозефина, толкова тежко, че я превъртяха. Самолетът застана на една страна и след миг падаше неконтролируемо с носа нагоре.
Докато машината на Джозефина падаше покрай него, парче от лявото й крило се отчупи.
Отломъкът, оплетен в жиците на крилото, известно време падаше заедно със самолета. Беше алетон. После се освободи от жиците и отлетя като листо на вятъра. Ако самият Бел не бе изпитал ветровете, би решил, че Хари Фрост е отстрелял частта с едрокалибрена пушка. Но това не беше дело на злонамерено нападение, а на безмилостната майка природа. Ефектът бе също толкова смъртоносен.