Джозефина не се поколеба. Скорост!
Бел видя как се хвърля напред с цялата тежест на дребната си фигура, за да избута ръчката напред. Опитваше се да свали носа, за да започне да пада с витлото напред, а не странично и нагоре. В същото време наклони оставащия й алетон срещу посоката на въртенето си.
Бел напрегна всеки свой мускул, сякаш можеше само със силата на волята си да помогне на машината й да се изправи. Но изглежда, че въпреки хладнокръвието, куража, мълниеносните й рефлекси и огромния й опит, силата на вятъра и критичната загуба на алетон, щяха да я пратят във водите на пристанището.
От височината на Бел лицата на хората по корабите край Статуята на свободата приличаха на голямо бледо петно. Зрители от десетки лодки гледаха към падащия самолет. Чуха се ужасени викове.
Бел натисна прекъсвача и спря двигателя. Спусна рязко надолу и подмина машината на Джозефина под остър ъгъл, опитвайки се да не изостава. Импулсът му да й помогне бе колкото дързък, толкова и безсмислен. Вятърът в укрепващите жици премина в писък, когато „Орелът“ увеличи скоростта си.
Тридесетина метра над водата самолета на Джозефина рязко се наклони в завой, който щеше да я блъсне в пиедестала на Статуята на свободата. Самолетът й се изравни със земята и пое по вятъра, който идваше от юг. Сниши се още и с клатушкане се насочи наляво.
Опитва се да се приземи, с неочаквана надежда си помисли Бел. Като че ли се целеше в малка морава под каменните стени на звездовидното укрепление.
Тясното място не изглеждаше по-голямо от зеленчукова градина, едва шестдесет метра дълго и широко колкото крилете на моноплана й. Но докато Бел отново се връщаше в хоризонтално положение и палеше двигателя, видя, че не й е нужно повече. Колелетата срещнаха земята в началото на моравата, а монопланът отскочи, тръгна напред и спря на половин метър от водата.
Джозефина излезе от пилотската кабина. С ръце на хълбоците тя разгледа крилото, от което се бе отчупил алетонът. След това зае позата на огромната зелена статуя над нея — вдигна дясната си ръка и махна на тълпите зрители от корабите. Бледата вълна поразени от ужас лице се превърна в пърхане на хиляди кърпички, с които хората приветстваха смелостта и късмета й.
Когато Айзък Бел видя маркиран с „В“ параходен катер на „Ван Дорн“ да бърза към Бедлоус, самият той зави покрай носа на Статуята на свободата и пое по река Хъдсън със сто километра в час. Природата му бе помогнала с тези ветрове и той не би пропилял подобен подарък. Джозефина бе на земята в безопасност и скоро щеше да е под закрилата на въоръжени детективи, а ако Хари Фрост се спотайва някъде напред, самолетът на Бел щеше да е единственият жълт самолет, в който да се цели убиецът.
Детективът не чака дълго.
Четири минути по-късно, на шест километра по-нагоре над обгърнатата от дим река, покрай главата му изсвистя куршум от мощна далекобойна пушка.
19.
Последва втори куршум. Третият се заби във фюзелажа на „Орела“ точно зад Айзък Бел и разтърси задната част на седалката му. Четвъртият простърга по върха на триъгълната греда над едното крило. Бяха тежки куршуми тип „Марлин“, от четиридесет и пети до седемдесети калибър, предположи Бел, любимите на Фрост. Петият изстрел разтресе руля му толкова силно, че разклати контролната ръчка. Стрелбата идваше някъде иззад него. Явно беше преминал над позицията на Фрост и вече се отдалечаваше от обсега му.
Бел направи много тесен обратен завой с „Американския орел“ и се върна отново там, претърсвайки гъмжащата река за лодката, от която се стреля. Когато стрелбата започна, летеше точно в средата на Хъдсън, между острова Манхатън и Ню Джърси. Бе твърде далеч и от двата бряга, за да може Фрост да стреля толкова точно. Лодката трябваше да е точно под Бел, някъде в мътната река, скрита сред другите плавателни съдове.
Бел забеляза корабче с къс, широк и плитък корпус да се провира между една платформа, понесла половин товарен влак, и тримачтова шхуна с цял облак платна. Реши да погледне отблизо. Беше корабче за стриди, което се движеше с необичайно голяма скорост. От бензиновия двигател се носеха сини изпарения, а зад корабчето се къдреше широка диря. Кормчията се беше привел над кормилото в задната част. Мачтата бе прибрана на палубата. До нея бе легнал едър мъж, с размерите на Хари Фрост, който сякаш бе паднал. Ала когато самолетът на Бел настигна корабчето, видя проблясъка на слънцето по цевта на дълга пушка.