Бел хвана контролната ръчка с лявата ръка, извади с дясната пистолета и натисна ръчката напред. Ако Хари Фрост се чудеше защо жълтият моноплан на жена му се е върнал, щеше да преживее най-голямата изненада в живота си.
„Орелът“ се спусна към корабчето. Бел подпря браунинга си на корпуса на самолета, хвана легналата фигура на мерника си и стреля три пъти. Един от куршумите пръсна трески по палубата, а друг направи дълбок улей в мачтата. Самолетът поднесе встрани сред въздушните течения и третият изстрел попадна далеч от целта.
„Орелът“ мина толкова близо над корабчето, че Бел чу гърленият отговор на пушката на Фрост, също три изстрела, толкова бързи, че пробиха три дупки съвсем близо една до друга в крилото на метър от рамото на Бел и разкъсаха плата като гюллета. До тук с изненадата от двата еднакви жълти самолета.
— И да стреляш можеш — промърмори Бел. — Признавам ти го!
Бел подмина корабчето като светкавица. Когато отново обърна „Орела“ и пое обратно, видя, че плавателният съд е поел с висока скорост към Уийхоукън.
Отгоре се виждаше огромна плетеница от железопътни релси, които започваха от кейовете и ги свързваха с депата. Виждаше се и огромно заграждение за добитък и селскостопански животни. Хиляди от тях бяха разтоварвани от влаковете, идващи от запад, и товарени на корабчета за животни, които щяха да ги прекарат през реката, към кланиците на Манхатън.
Бел се понесе след корабчето и стреля отново и отново. Но на такава малка височина самолетът подскачаше и се плъзгаше по ниските ветрове, така че детективът не можеше да насочи оръжието си добре, а Хари Фрост, прицелвайки се от стабилната платформа на корабчето, успя да изпрати срещу Бел изумително точна градушка от олово. На крилото се появи още една дупка, а един куршум облиза бузата му.
Следващият изстрел улучи една укрепваща жица. Тя се скъса шумно, освобождавайки тонове напрежение.
Бел затаи дъх, очаквайки цялото крило да се строши. Резките завои щяха да увеличат напрежението. Само че трябваше да завие, при това бързо, за да може да направи още един набег срещу корабчето, преди то да стигне до кейовете. Ако Хари Фрост стигне до брега, има огромен шанс да избяга. Бел отново полетя след корабчето, като не спираше да стреля с почти безполезния си пистолет. Закле се, че ако се измъкне жив, ще нареди на механиците си да сложат стойка за оръжие в „Американския орел“.
Кормчията на Фрост насочи корабчето към кей, където от едната страна бе закотвена шхуна с гафел на мачтата, а от другата сто и десетметров нитратен клипер разтоварваше гуано. Плаващите съдове скриваха кея зад гора от мачти. За Бел беше невъзможно да стреля по Фрост, камо ли да опита да се приземи.
Корабчето спря до една стълба. Фрост се покатери бързо и ловко, като гризли на дърво. Щом стъпи на кея, известно време гледа как Бел кръжи отгоре. После му махна победоносно за довиждане и се спусна към брега. Двама едри мъже с шапки с увиснала периферия му препречиха пътя — детективи от някоя железопътна компания. Фрост ги събори с по една ръка, без дори да забави ход.
Очите на Бел трескаво затърсиха място за кацане из промишлената зона. Нямаше морави никъде, разбира се. Железопътната зона беше пълна с товарни влакове, а огражденията за животни бяха натъпкани с добитък. Бел избра единствената възможност. Водейки битка със страничния вятър и надявайки се на осемдесет метра открито пространство, той се опита да се приземи на кея, успореден на този, по който се измъкна Фрост. За щастие, един локомотив задърпа няколко товарни вагона към депото. Само че на негово място се появиха няколко хамали с ръчни колички, както и впряг коне, мъкнещи товарен фургон.
Шумът от двигателя на Бел уплаши конете. Животните се заковаха на място, а когато видяха яркожълтия моноплан да се спуска от небето, заотстъпваха назад. Хамалите се хвърлиха към най-близките прикрития.
Кеят беше двадесет и пет метра широк, а крилете на „Американския орел“ — дванадесет. Бел го приземи точно между две железопътни релси, върху гладката дървена платформа на кея. Колелетата на гумени ремъци поеха първоначалния удар, който ги изтласка нагоре към летвите, за които бяха закрепени. Те пък подействаха като спирачки. Ала дъските на кея бяха по-гладки от тревата и „Орелът“ се плъзна напред като скиор. Не губеше почти никаква скорост, докато не се сблъска с една ръчна количка. Тя се оплете във витлото на самолета и той сякаш се заби в земята. Триметровите перки от орехово дърво се строшиха като кибритени клечки.