— Хари Фрост й помогна.
— Изумително е, че крилото не е паднало.
Бел каза:
— Машината се оказа издръжлива. Тези жици, ето тук, и онези там поеха товара на скъсаните.
— Винаги съм казвал, че господин Ди Векио ги правеше така, че да летят дълго време.
Замениха витлото и скъсаните жици и закърпиха дупките от куршумите на Фрост по плата на крилото. След това Бел отряза тридесетина сантиметра от приклада на пушката, а Анди импровизира въртящо се гнездо за стрелба, като обеща, когато се върне в работилницата си в хангарния вагон, да монтира нещо за постоянно, „с лимит на въртенето, за да не си простреляш собствените перки, без да искаш“. Когато Хари Фрост посмееше да стреля отново по самолета, щеше да разбере, че на „Орела“ са му пораснали нокти.
21.
На шест километра надолу по течението, в основата на Статуята на свободата, Джозефина се опитваше да поправи самолета си. Ослепена от прожекторите по параходната яхта на Уайтуей, тя се давеше от въглищен дим и понасяше слабоумните въпроси на репортери, докато с детективите механици от „Ван Дорн“ се мъчеха да оправят осакатеното крило на машината. Щетите обаче бяха отвъд уменията им и скромния набор инструменти, с който разполагаха. Младата жена вече губеше надежда, когато получи помощ от последния човек, от когото бе очаквала.
Димитри Платов скочи от катера на Пристанищния патрул, ръкува се с полицаите, позволили му да се вози с тях, и махна на Джозефина с дърводелския си метър. Всички твърдяха, че хубавият руснак е най-добрият механик в състезанието, а никога не се бе доближавал до машината й, нито пък й бе предлагал услугите си. Бе почти сигурна каква е причината.
— Какво правите тук? — попита тя.
Той наклони сламената си шапка.
— Платов е на помощ.
— Стив Стивънс не се ли страхува, че ще го победя, ако ми помогнете?
— Стив Стивънс яде победителско ядене в Йонкърс — отвърна Платов и под мустака му блеснаха бели зъби. — Платов сам шеф.
— Не ми трябва помощ, а спасение, господин Платов. Щетите са много по-тежки, отколкото си мислех.
— Поправяме ги, не се бой — рече Платов.
— Не знам. Ето, тази втулка… хей, бихте ли светнали с онези фенери?
Вандорнците веднага се подчиниха и преместиха електрическите фенери, които бяха включили към динамото на Статуята.
— Виждате ли? Втулката, която крепи щифта за алетона, не е достатъчно силна. Нито пък е добре закрепена за рамката. На другото крило изглежда още по-зле. Чист късмет е, че и то не се счупи.
Платов опипа с пръсти втулката, като ветеринар теле и се обърна към най-близкия механик.
— Моля, вие донесе втората торба инструменти от лодката?
Вандорнецът забърза към дока.
Платов се обърна към другия детектив.
— Моля, вие донесе още фенери.
Джозефина каза:
— Не мога да повярвам на очите си. Що за аматьорски замисъл. Мъжът, построил машината, явно не е разбирал какви натоварвания ще понесе тази част.
Димитри Платов погледна Джозефина от упор и пристъпи току до нея.
Тя се стресна. До този момент, не се бе приближавала до него на повече от двадесет метра и никога не бе забелязвала колко е къдрава косата му, как бакенбардите покриват бузите, брадичката и устните му, и колко ярко искряха очите му. Почувства се привлечена от този поглед. Имаше нещо странно познато у него.
— Лош замисъл? — попита той с английски без никакъв акцент. — Ще го приема за лична обида.
Джозефина зяпна удивена. Покри уста с мазната си ръкавица и остави петно по бузата си. Гласът на Марко Челере — този, който бе използвал, само докато са сами — съвсем слаб италиански акцент, докато изговаряше британските фрази, научени, докато е бил помощник на бирмингамски шлосер.
— Марко! — прошепна тя. — О, моя Марко, ти си жив!
Той й смигна едва доловимо.
— Да разпръсна ли зрителите? — промълви той.
Тя кимна, още скрила уста с ръкавицата си.
Марко повиши тон, обръщайки се към хората от „Ван Дорн“ с познатия си руски акцент.
— Господинчовци, идеята е, че много готвач прави супата лоша. Нека Платов сам е гений, който поправя машината на Джозефина Летящата.
Детективите се спогледаха.
— Джозефина ще ми е помощничка — добави Платов.
Детективите изглеждаха смутени. Подозираха ли нещо, запита се Джозефина. Слава богу, че Айзък не е тук. Веднага щеше да забележи шока по лицето й.