Зад стените моравата бе обширна. Айзък лесно приземи „Орела“. Няколко пазача изтичаха, за да разберат какво става. Появи се и доктор Райдър, който ги поздрави с усмивка, зад която се криеше явно неудоволствие да ги види.
— Впечатляващо пристигане, господин Бел.
— Дойдохме на посещение на госпожица Ди Векио.
— Разбира се, господин Бел. Ще й трябва малко време да се приготви.
— Изведете я навън. Мисля, че ще й хареса свежият въздух.
— Както желаете. Ще я доведа скоро.
Анди гледаше зданието и малките му зарешетени прозорчета.
— Онзи мъж не ви харесва — отбеляза той.
— Не, не ме харесва.
— Но ви се подчинява.
— Няма избор. Знае, че познавам банкера му. А и знае, че ако падне и косъм от главата на Даниела, ще му направя лицето плоско.
Бел веднага забеляза, че бялата рокля, с която излезе Даниела, е чисто нова. Веднага след това разбра, че за нея Анди Моузър е малко братче, а не потенциален любовник. Бел се отдръпна, за да могат да се видят на спокойствие. Анди нямаше представа какво да каже.
Бел му помогна:
— Анди, защо не покажеш на Даниела какво си направил с машината на баща й?
Анди ентусиазирано се зае със задачата, а Даниела обикаляше заедно с него около самолета, охкаше, ахкаше и галеше плата.
— Много подобрения — обяви тя накрая. — Още ли е своенравен, господин Бел?
— Анди го е превърнал в агънце — каза Бел. — Повече от веднъж този самолет ми спасява живота.
— Не знаех, че вече знаете да летите.
— Още се учи — мрачно отбеляза Анди.
— Баща ви е построил чудесна машина — каза Бел. — Изключително силна. Онзи ден една укрепваща жица се повреди и останалите успяха да компенсират напрежението.
— Еластико! — възкликна Даниела.
— А баща ви беше ли еластико като самолета си? — внимателно попита Бел.
Големите й очи се озариха от щастливи спомени.
— Като биля. Индийска гумена топка. Римбалцаре! Направо отскачаше.
— Шокирахте ли се, когато разбрахте как е умрял?
— Че се е самоубил? Не. Ако опъваш един ластик твърде много и твърде често, той ще се разкъса. Човек се разкъсва, когато твърде много неща се объркат. Но преди беше римбалцаре. Джозефина моноплана на Челере ли пилотира в състезанието?
— Да.
— Как се справя?
— Изостава с цяло денонощие.
— Брава! — Даниела се усмихна.
— Изненадах се да науча, че Марко има още една машина в състезанието. Голям биплан с два двигателя.
Даниела се подсмихна подигравателно:
— Откъде мислите, че е откраднал и него?
— От баща ви?
— Не. Марко открадна биплана от един блестящ студент, с когото се сприятели в Париж на техническото изложение по аеронавтика и автомобилен дизайн.
— Как се е казвал?
— Сикорски.
— Руснак?
— Отчасти руснак, отчасти поляк.
— Познавала ли сте го?
— Баща ми изнесе лекция на изложението. Познавахме всички.
— А познавате ли Димитри Платов?
— Не.
— А баща ви?
— Никога не съм чувала това име.
Бел се зачуди дали да й зададе още един въпрос. Какво още можеше да научи за самоубийството на баща й, което да си струва болката, която този въпрос би й причинил? Или да разчита на Джеймс Дашууд да изрови нещо от Сан Франциско? Анди го изненада, като пристъпи близо до него и промърмори през стиснати устни:
— Стига! Остави я на мира!
— Даниела? — започна детективът.
— Да, господин Бел?
— Марко Челере е убедил Джозефина, че той е изобретил самолета.
Ноздрите й се разшириха, а очите й проблеснаха гневно.
— Крадец!
— Чудя се не бихте ли могла да ми дадете… аргументи, за да я убедя в противното?
— Какво я интересува нея?
— Усещам безпокойство у нея. Съмнение…
— Какво значение би имало, дори да я убедите?
— Душата й е честна.
— И много амбициозна, както знаете.
— Не бих вярвал на всичко от вестниците. Конкурентите на Престън Уайтуей едва наскоро започнаха да подкрепят начинанието му.
Даниела направи яден жест към стената.
— Никакви вестници не чета тук. Казват, че вестниците ще ни объркат.
— А откъде знаете, че Джозефина е амбициозна?
— Марко ми каза.
— Кога?
— Фукаше се, точно преди да го намушкам. Казваше, че била амбициозна, но той бил още по-амбициозен.