Духовият оркестър на пожарната се движеше напред по улицата и водеше цяла тълпа към ливадата, където поправяха машината на Джозефина. Подминаха едно тухлено училище, чиито врати се отвориха широко и оттам се изляха стотици деца, за да се присъединят към парада. Явно хората са чули новината, осъзна Бел. Целият град бе излязъл да посрещне момичето — хората нямаше да се поберат на полето.
Бел ускори към целта, бързо се приземи и изтича да предупреди детективите си.
— Целият град пристига при Джозефина. Пуснали са децата от училище. Ще сме тук цяла нощ, ако не тръгнем веднага.
23.
Джозефина се засуети.
— Бързо, бързо! — викаше тя на механиците си.
— Ще те закарам до пътя — каза Бел. — Поговори им. Нека те видят, за да не задръстят полето.
— Не — каза тя. — Не искат да видят мен, искат да пипнат машината. Видях какво е миналата година в Калифорния. Децата си пишеха имената по крилете и бодяха с моливи плата.
— И родителите им ще са с тях.
— Родителите бяха още по-зле. Късаха части за сувенири.
— Ще им препреча пътя — каза Бел.
Той изпрати ролс-ройса и флайъра да пресекат пътя на парада — временно решение, защото развълнуваната тълпа просто щеше да ги заобиколи. Премести „Орела“ си напред, за да отвлече вниманието на хората.
Момченца, избързали пред парада, прескочиха браздата, която делеше пътя от ливадата. Бел разбра, че няма как да спре децата, които нямаха понятие от опасностите на въртящите се перки.
Когато изглеждаше, че ще препречат пътя на Джозефина, всички вдигнаха глави.
Бел чу рев, който трудно можеше да се обърка — шестцилиндров „Къртис“. Баронет Едисън Сидни Мартин премина над тях с яркосиния си самолет, който Бел видя за последно във водите на нюйоркското пристанище.
— Този мъж — възкликна Анди — има девет живота!
Джозефина пусна гаечния ключ и скочи на своя „Челере“.
Момчетата се заковаха на място и зяпнаха небето.
Двата жълти моноплана на земята им се бяха стрували олицетворение на великолепието. Ала гледката на летяща машина, която лети, бе още по-забележителна.
— Завърти! — извика Джозефина.
Двигателят нададе вой. Механиците, крепящи крилете, обърнаха самолета по посока на вятъра, Джозефина набра скорост и се издигна в небето. Беше само на косъм от парада по посрещането.
На панаирната ливада Алтамонт в Олбъни се носеше упорита мълва за саботаж. Механиците на полето обсъждаха дали крилете на пушъра на сър Едисън Сидни Мартин са били умишлено отслабени. Бел отиде да потърси англичанина. Намери го, заедно със съпругата му Аби на прием в една жълта палатка, опъната до частния вагон на Престън Уайтуей.
Вестникарският магнат спря Бел и му прошепна нервно:
— Не ми харесват тези слухове. Колкото и странно да изглежда, май се борим и с втори лунатик, а не само с Хари Фрост. Искам да разследваш дали има убиец сред нас, или Фрост просто си го изкарва на всички.
— Вече започнах работа по въпроса — каза Бел.
— Искам постоянна информация по въпроса, Бел! Постоянна!
Бел се огледа, за да потърси нещо, с което да откачи Уайтуей от себе си.
— Кой е онзи привлекателен французин, който говори с Джозефина?
— Французин? Какъв французин?
— Онзи, атрактивния.
Уайтуей стремително си проправи път през гостите, за да застане собственически до Джозефина и да изгледа изпод вежди Рене Шевалиер, пилотът на блериото, който успя да я разсмее, въпреки несгодите й.
Бел се приближи до Едисън Сидни Мартин, поздрави го, задето отново е оцелял, и попита как така безглавият му пушър е паднал във водата.
— Едно от момчетата ми твърди, че открил дупка, издълбана в опорната греда на крилото. Гредата се пречупила, а после и самото крило не издържало.
— Саботаж?
— Глупости!
— Защо да са глупости?
— Смятам, че е била дупка, оставена от чеп в гредата, а някой конструктор я е подбрал, без да му мисли.
Макар че никога не биха си признали.
— Може ли да погледна?
— Боя се, че отплава, преди да извадят самолета от водата. Докато натоварим машината на шлепа, загубихме няколко парчета.
Бел намери механика, работещ по самолета на англичанина — беше американец от компания „Къртис“, който се подсмихна пренебрежително, когато чу теорията за чепа.
— Ако не е било това — попита Бел, — възможно ли е някой да е пробил дупката, без да иска и да я е покрил, за да скрие грешката си?