— Не!
— Защо не?
— Никой конструктор не би поел този риск. Биха си признали и биха платили от собствения си джоб, за да не пострада името им. Вижте, господин Бел, ако дърводелец прави къща и без да иска пробие дупка в някоя дъска, ще я запуши, ще боядиса отгоре и никой няма да разбере. Но подпорна греда на крило на самолет е съвсем друга работа. Всички знаем, че ако нещо там се счупи, машината полита като камък.
— Както и се е случило.
— Като нищо можеше да е убийство. Англичанинът има луд късмет, че изплава цял.
— Защо според теб настоява, че е било дупка от чеп?
— Баронетът е като девственица в бардак. Не може да си представи, че някой ще го нарани, за да спечели състезанието, както и не може да си представи, че някой ще иска да спечели заради парите. Все казва „победата е достатъчна награда“, освен когато не казва „самото състезание е наградата“. Момчетата направо откачат, като го чуят. Той, един вид, е над тия неща с титлата си и богатата си жена. Само че изобщо не е честно спрямо господин Къртис. Глен Хамънд Къртис никога не би позволил от фабриката му да излезе половинчат продукт.
— Пушърът бил ли е наблюдаван през нощта преди началото на състезанието?
— Да, заедно с всички останали в Белмонт парк. Само вашата пилотка имаше собствени пазачи, но чувам, че е заради ненормалния й съпруг.
— Тогава, ако нито дупка от чеп, нито греда, пробита по погрешка, биха излезли от фабриките „Къртис“, как смяташ, че се е озовала дупката там?
— Саботаж! — заяви категорично механикът. — Както казват всички. Някой е направил дупка, където няма да я видим. Където я е скривал я платът, я някоя сглобка. И с фармана му се случи, нали? А и вижте какво стана с двигателя на Платов. Всичко това беше саботаж, нали?
— Беше — съгласи се Бел.
— Само дето нещо не виждам връзката между тях и лудия съпруг на Джозефина. А вие виждате ли, господин Бел?
Бел подаде два долара на механика.
— Ето, купи на момчетата по нещо за пиене.
— Не и докато не стигнем Сан Франциско. Отсега нататък ще спим трезви като краставички под пушъра. По един от нас ще будува по цяла нощ.
Бел се замисли върху смущаващия факт, че от трите саботажа само един можеше да се свърже пряко с Хари Фрост. Три саботажа, откакто състезателите се бяха събрали на Белмонт парк. Сър Едисън Сидни Мартин два пъти, а веднъж Платов и горкия механик Джъд.
Първата катастрофа на баронета бе очевидна част от плана на Хари Фрост. Но как да уличи Фрост във второто нападение на англичанина? Какво би спечелил той от това? А от дерайлиралият двигател на Платов? Нима Фрост се бе прицелил в цялото състезание? На този етап в това нямаше логика. Фрост бе твърде целеустремен, за да разпилява така силите си. Той със сигурност би се концентрирал само върху убийството на жена си, което само по себе си щеше да опетни необратимо състезанието на Престън Уайтуей.
Но защо някой, който не работи за Фрост, би унищожил двигателя на Платов? И защо бе предизвикана катастрофата на пушъра?
Най-вероятният отговор беше един: за да бъде елиминиран силен състезател.
Кой би се облагодетелствал? В ума на Бел се въртяха три възможности, две вероятни и една странна, но не и възможна. Саботьорът може би беше участник — един от летците — и елиминираше най-силните си съперници. Или комарджия, опитващ се да промени залозите, като се отърве от фаворитите. Или, странно, но възможно — самият спонсор на състезанието в опит да привлече внимание към него.
Най-вероятно бе да е участник. Петдесет хиляди долара беше огромна награда, повече пари, отколкото човек може да спечели на обикновена работа за цял живот.
От друга страна, парите, заложени в течение на надпреварата, щяха да са многократно повече от тези при конно надбягване. Хората от занаята, като Джони Мъсто, можеха да ги приберат за себе си.
И накрая оставаше самият Престън Уайтуей. Бел не можеше да не си спомни думите му, че най-хубавото, което би се случило на надпреварата, би било някой от мъжете участници да се разбие, преди да достигне Чикаго.
— Естествен подбор на състезателите — бе казал той със студен тон, — ще го превърне в сблъсък само между най-добрите летци срещу смелата мъжкарана Джозефина.
Може би вариантът беше твърде неправдоподобен. Ала дали бе под достойнството на Престън Уайтуей да стори нещо такова, за да продава вестници? Истината, фактите и моралът не го бяха спрели да започне война с Япония заради Големия бял флот. Нито пък го бяха спрели да не използва потапянето на бойния кораб „Мейн“, за да подпали Испано-американската война.