Джозефина Джоузеф изостана още повече по време на отсечката Олбъни-Сиракюз, след като набързо поправеният алетон заяде и трябваше да заменят цялата му рамка. След това изгуби още половин ден между Сиракюз и Бъфало, когато гръмна един от цилиндрите на двигателя й.
Айзък Бел я успокои, че не е единственият участник с проблеми. Вече три самолета бяха извън състезанието. Един голям „Воазин“ се бе оплел фатално в оградата на пасбище, а един бърз „Амброаз Гупи“ биплан се разглоби, когато неочаквано течение го запрати в горичка малко преди полето, където се бе опитал да се приземи. Солидният Рене Шевалиер пък падна в изкуствения канал Иъри в Пенсилвания и блериото му ставаше вече само за подпалки, а той почти се удави в плитките води, неспособен да се крепи на двата си счупени крака.
Джозефина, която бе станала доста въздържана, откакто напуснаха Белмонт парк, го изненада приятно с една от ярките си усмивки.
— Благодаря ти за подкрепата, Айзък. Сигурно трябва да се благодаря, че още не съм си строшила нищо.
Бел нае трети механик — умело чикагско момче на име Юстъс Уийд, загубил работата си след катастрофата на воазина — за да поддържа „Орела“. Това даде на Анди време да проучи причините за всеки от трите нови инцидента, търсейки следи от саботаж. Като син на полицай, Анди събра доказателствата внимателно и докладва, че освен падането на Едисън Сидни Мартин повечето инциденти имат логично обяснение, несвързано със саботаж. Каза, че би могъл да направи изключение за Шевалиер, но не бе сигурен, тъй като ключовите части от машината бяха на дъното на канала Иъри.
Бел продължи с разпит на механиците. Кой е приближавал машината? Кой е влизал в хангарния им вагон? Някакви непознати? Никой не помнеше нищо нередно. Понякога механиците намираха какво да покажат на агентите от „Ван Дорн“ счупена опорна греда, смачкана тръба за гориво, изкривена укрепваща жица — а понякога нямаше нищо.
Престън Уайтуей не спираше да мели на главата на Бел, че „сред нас има убиец“. Бел не говореше много, защото още не можеше да се освободи от съмнението, че това може и да е Уайтуей — не точно убиец, а хладнокръвен саботьор, незачитащ живота на пилотите.
Участниците продължиха на запад, а катастрофите зачестиха. Летците правеха грешки или ставаха жертви на неочаквани пориви на вятъра. Някои машини се повреждаха, така че бавеха пилотите с часове. Здравият червен биплан на Джо Мъд пускаше толкова много масло, че цялата предна част на машината бе почерняла. Това почти го уби, когато маслото се подпали над Бъфало. Мъд имаше повече късмет от Чет Бас. Райт флайърът на Бас поднесе настрани, докато се приземяваше в Иъри, Пенсилвания, и го изхвърли на десет метра встрани от машината.
Бел се заслуша внимателно в разгорещените дискусии, които последваха. Бас щеше да изгуби два дни в болницата с мозъчно сътресение, което накара летците и механиците да обсъдят дали да не монтират колан, за да не падат пилотите от кабините. Един австрийски аристократ, който летеше с моноплан „Пискоф“ се присмя на „страхливата“ идея. Мнозина се съгласиха с него. Но Били Томас, шофьорът на състезателни коли, доказал смелостта си многократно по пистите, преди да се научи да кара туин пушъра на синдиката Вандербилт, обяви, че австриецът може да върви по дяволите и че ще си сложи колан.
В същия ден, когато го стори, един мощен порив захвърли пушъра му в железопътна семафорна мачта върху една сигнална кула. Самолетът рикошира в двайсетина телеграфни жици и се вряза през прозорците на втория етаж на сигналната кула.
Коланът на Били Томас го задържа в кабината на разрушената машина, но от спирачната сила коженият ремък така силно притисна тялото му, че разкъса няколко вътрешни органа. Били Томас бе вън от състезанието.
Разговорите същата нощ на панаирната ливада в Кливлънд се въртяха около идеята за еластични колани. Механиците се заеха с плътните гумени ленти, с които се прикрепваха колелетата на самолетите към конструкцията.
Австрийският аристократ още се присмиваше на идеята. На следващия ден вятърът рязко наклони неговия „Пискоф“ и той падна от моноплана си от четиристотин метра над Толедо, Охайо. На погребението му Едисън Сидни Мартин обяви, че съпругата му „бурно“ е настоявала да си сложи колан.
В самолетите на Джозефина и Бел пилотската седалка бе по-навътре във фюзелажа и шансът да изпаднат бе по-малък. Джозефина пренебрегна молбите на Престън Уайтуей да носи колан. Била оцеляла от катастрофа с горящ биплан и я било страх да не остане приклещена в кабината.